Наистина ми се яде салата. Добре де, определена салата. Да кажем нещо арабско (ха!каква изненада), защо не фатуш. За любителите на това хапване, няма нужда да разяснявам. За другите – прекрасна салата с наров сок и изпържен арабски хляб, начупен върху салатата. Или такава, показвам моя снимка:
Сега може да се запитате: “За какво пък пише този!?”. Въпросите са хубаво нещо, особено когато явно има защо да бъдат задавани. Друг въпрос е какъв отговор ще получиш. Пускам си телевизора и гледам новини. Бойко Борисов и Георги Първанов продължават да си играят на пясъчника в детската градина, чичо Путин маха с пръст от север и се заканва, ЕС кротко седи отстрани и се готви да дръпне ушите на непослешните деца. Не съм си представял по-приятен сериал. От семейните.
Пускам следващ канал и гледам международните новини (почти липсващи в родните медии, освен в BBT и RE:TV, факт, който кара пръстът ми да извършва постоянното действие на натискане на бутони от дистанционното), които ме карат да се чувствам още по-добре.
САЩ се сърди за пускането на Меграхи, докато в сърцето на Американската демокрация, опечалени оплакват за осма година подред убитите на 11 септември.
Британците, освен че пускат престъпници от затвора, поощряват такива и по улицата.
Израел продължава да строи заселнически селища в така или иначе вече обедняла Палестина, осигурявайки дом на бедните еврейски заселници, които обвиняват всички за Втората световна война. Арабите продължават да се карат за глупави и неразрешими въпроси.
Просто изключих телевизора и реших, че в петъчната вечер ми се яде салата. Световните проблеми могат да почакат. Съгласни ли сте?