Какво ли не се изписа по повод избирането на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО. След това събитие се създадоха два лагера, които тепърва ще се сблъскват един с друг. Демокрацията срещу недемокрацията. “Ние” срещу “другите”. Западът срещу Изтока.
Аз съм горд с успехите на България. Радвам се винаги, когато лицето на България бъде показано в сдобра светлина. Но смятам, че резултатът от изборите в ЮНЕСКО ще направят лоша услуга на страната ни. С какво спечели Бокова? С лични качества ли, или нещо друго. Феновете на световните конспирации биха се зарадвали да има нещо такова, но всъщност няма. Просто е. От едната страна седи основният съперник на Бокова – египтянинът Фарук Хосни, а от друга – Израел, еврейското лоби и техните подръжници, които предпочетоха да изберат някой непознат и незначим за тях, пред това арабин, който критикува Израел, да застане начело на ЮНЕСКО.
Факт е, че се започнаха редица интервюта по западни медии, репортажи и т.н., продиктувани от избора на Бокова. Факт е, че има много хора, които подкрепят спечелилата и обвиняват в завист загубилите. Факт е, че Израел бе първата страна, която поздрави Ирина Бокова. “Таймс” излезе със статия, посветена на Бокова, в която описва, че това е победа на еврейските групи, френските борци за свобода на словото и т.н. Само, че какво означава “свобода на словото”? Да говориш срещу Израел не е проява на антисемитизъм. Това е показване на позиция, от човек, който е засегнат от конфликтите в Близкия изток. А нима Европа още страда от гузна съвест, спрямо еврейският геноцид? Всяко мнение, което не съответства на зададените стереотипи е нещо лошо. За каква свобода на словото говорим?
Почти мога да усетя негодуванието ви, драги читатели. Но истината е, че вотът беше отрицателен. Не за победа, а за загуба. Знаете ли какво стана в крайна сметка? България бе въвлечена с избора на Ирина Бокова, в една голяма игра, където интересите са на първо място. На никой не му пука кой е генерален секретар. Важно е да се движат механизмите, а двойният стандарт да се показва винаги.
Да, Европа направи компромис със своите идеи срещу комунизма и недемокрацията. Избра един неуспял политик и министър, пренебрегна устоите си, за да задоволи капризите на определена група хора. И затова този вот ще се помни дълго. Не съм против Ирина Бокова. Против съм начинът, по който бе избрана, явното лицемерие, двойна игра и нечестност.
Comments are closed.