След посещението ми в 18 СОУ

От първата седмица след откриването на учебната година на 15 септември, аз и моите колеги от Форума за арабска култура “Махмуд Даруиш” (или както е известен вече – Арабския клуб) развиваме свободно избираем предмет (СИП) Арабска култура в столичното училище 18 СОУ “Уилям Гладстон”.

Това е един амбициозен проект, който подехме с голям ентусиазъм и желание. Първо, защото съвпада с нашите цели, а именно разпостранение и обяснение на арабската култура и бит пред българското общество и, второ, защото да работиш с ученици е голямо предизвикателство.

Понастоящем в 18 СОУ има паралелки с изучаване на арабски език в осми, девети и десети клас. Състоянието на арабските паралелки е трагично. Без да преувеличавам, никой не се грижи за доброто преподаване на арабски език, а и липсват способи за неговото изучаване, като телевизор и т.н. мултимедия. Тук трябва да се каже, че ако не са усилията на сегашната директорка да възстанови миналото на преподаването на арабски език в 18 СОУ, сега нямаше да има нов осми клас.

Изключително се радвам от факта, че именно един от клуба е преподавател в училището. Алевтина Плочева се справя страхотно със задачата си, а учениците поне по мое мнение, я харесват. Голям плюс е и, че е малко по-възрастна от тях, което е важно, ако искаш да те приемат. Защото се убедих, че учениците имат против възрастните преподаватели.

Моите  впечатления от първите ми посещения в 18 СОУ са, че децата имат желание да научат езика, но някои фактори пречат за изпълнението на това желание.

  1. Много деца влизат в арабска паралелка, защото не са успели да се класират в друга. Това създава трудности в усвояването на материала, защото явно не са искали да учат това.
  2. Училището, според мен, е оставило арабските паралелки на съдбата. Никой не се е заел да каже на децата защо е хубаво да се учи този език, какво представлява тяхната паралелка, каква е реализацията с него. Това безхаберие доведе до смъкване на бала, понижение на качеството на преподаване, демобилизация на децата да учат. Някои дяца ми казаха, че ги обиждат. За мен това е неприемливо.
  3. Няма подкрепа от арабска страна. От няколко години арабските посолства са безучастни спрямо 18 СОУ, като не знам дори дали знаят за сегашното състояние на паралелките.

Аз няма да се откажа да привлека вниманието към тези деца, които искат да учат арабски език. Много от тях ми казаха, че родителите им ги насърчават, което ме радва. Но те не знаят приложението на арабския език, не знаят, че могат да се реализират с него. Да изучамаш една чужда култура е голямо богатство. Искам да покажем това на тези деца. През последните седмици усилията ни доведоха до успех пред някои посолства, като се надявам, че съвсем скоро ще осъществим посещения на арабски посланици в 18 СОУ.

Аз от своя страна ще направя поредица от статии и новини, свързани с работата ни в 18 СОУ. В профила ми в Twitter може да следите новостите, чрез тага #18SOU.

Comments are closed.