Табелата на ул."Апостол Карамитев" напомня за състоянието на българското кино

Забрава. Спомени. Напоследък това остана от великите ни. Гледах наскоро филм за Апостол Карамитев. Той завърши с кадър от табелата на ул.”Апостол Карамитев”, която бе зацапана и ръждясала. Това предизвика много въпроси и размисли у мен. Засрамих се, че не познавам добре прекрасните актьори на България, че не познавам тяхната история, въпреки че съм гледал немалко филми с тях.

Изумен съм. Почудата ми идва от това, че в днешно време сякаш имената на хора, като Карамитев са забравени и минават някак встрани от плоското съвремие. Само ако си спомним, че великият Парцалев умря в нищета, ще стане ясно колко тачим хората, прославящи България.

Не обичам ролята на хейтър (извинявам се за разговорната и чужда дума, но смятам, че е по-наситена с отрицание от “мразещ” ), който се заема да показва истините на хората. В случая, обаче, мога само да се възмущавам. Едва в последните години има светлина в тунела на българския театър и кино.

Но като че ли актьорите днес са повече театрални, а не филмови. Сякаш не стават добре ролите им, когато ги заснемат на ленти, като “Забранена любов” и прочие модерни български сериали и филми, които карат стомахът ми да се вълнува, като Черно море. В миналото вероятно е имало повече пари за театър, за школата на ВИТИЗ (НАТФИЗ), която е раждала велики актьори, като Апостол Карамитев и цялото поколение след него, което ни радва и до днес с ролите си в старите български филми. Въпреки мнението на  Александър Донев, че българското кино се е измъкнало от кризата, аз съм на друго мнение. За мен фактът е, че в последно време не съм видял български филм, който да остане в съзнанието на хората, така, както са го правели “Таралежите” и Сие. Въпреки просветления, като “Козелът”, “Дзифт” и др., може да се желае повече, особено с толкова много таланти, които се раждат днес, през последните няколко години.

Но днес, освен да слушаме за миналото, друго остава ли ни? Аз мисля, че да, оптимист съм, тъй като има много талантливи млади актьори, които чакат подобаваща реализация. Не такава, че да работят още на две места, за да издържат семействата си, а адекватна на професионализма им. И тук, сякаш държавата спи. Заспала е дълбок сън, а нашата школа, която е подготвила толкова много личности, остава сама да се издържа и живее.

Днес, дори табелката на ул. “Апостол Карамитев” е хванала ръжда. И все пак, смятам че в близко бъдеще ще се появят хора, които да помогнат българското кино да излезе от кризата, в която е. Театърът ни се е събудил, за мен доказателство за постановките, които събират толкова зрители, колкото през последните години не са се изреждали. Но киното, приятели, киното…кога ще се събуди то?

Comments are closed.