Продължавам да пиша за стената, която днес цял свят вижда, но не санкционира. Онази другата стена, стената, за която говорят май единствено засегнатите от нея. Намира се в Палестина, Западния бряг на р.Йордан. Ако някои са помислили, че коментарът ми ще е насочен към Берлинската стена, съжалявам, че ще останат разочаровани.
Коментарът ми е посветен на стената в Палестина. От един месец слушам единствено за стената в Берлин, разделена Европа, падането й, щастието след това. Да, аз бих се чувствал също така, ако бях свидетел на онази епоха. Вероятно щях да съм на улицата и да скандирам в името на свободата. В онова време, когато светът е бил разделен от тази стена, падането й е донесло надежда, вяра и светлина в тъмния тунел.
Но аз съм свидетел на тази епоха сега. Днес, 20 години по-късно, друга стена разделя народ, семейства, къщи, градове. Стената в Палестина започва да се изглажда в условията на палестинското въстание в началото на 90-те години на XX век. Издигната, като да покаже, че хората обичат да строят бариери, ограждения, за да се пазят от другите, чуждите и опасните.
Израел заявява, че стената пази територията му от терористични атаки. В това по начало няма нищо лошо и странно, всяка държава решава сама как да се опази. Но в същото време, това сякаш е предтекст, за да се построи най-ужасната в днешно време стена. 20 години по-късно, светът вижда още по-голяма и страшна бариера, но мълчи.
На 6 ноември, жители на селището Нилин атакуваха част от стената. Опитаха се да я разбият, както едно време са правели немците между двете части на Берлин. С подръчни средства, палестинците пробват да бутнат поне един блок от това бетонно чудовище.
Последва протест на палестинци и чуждестранни активисти, в рамките на който, жителите на Нилин започнаха да режат огражденията, опасващи подстъпите към стената. Разбира се, неуспешно и този път. Както може би ще е и следващите години. През 2004 Международният съд обяви Стената в Палестина за незаконна. До днес няма реакция в Израел за изпълнение на решението.
- 19 души са били убити в опити да се бутнат части от стената. От май месец 2008 до днес, 87 души са арестувани от израелските войници в опит да прескочат стената. Възрастта им е между 12 и 55 години.
- 5-ти юни 2009 г: Юсеф Акил Срур (36) е бил прострелян в гърдите и обявен за мъртъв след пристигането в болницата в Рамала.
- 13 март 2009 г.: Тристан Андерсън (37), американски гражданин, е бил застрелян в главата със снаряд сълзотворен газ. Той в момента е в болницата в Тел Хашомер близо до Тел Авив с неясна перспектива за неговото възстановяване.
- 28 декември 2008 г.: Мохамед Хауайе (20) бе застрелян в главата. Той умира в Рамала 3 дни по-късно на 31 декември 2008.
- 28 декември 2008 г.: Арафат Ратеб Хауайе (22) е бил прострелян в гърба и обявен за мъртъв след пристигането в болницата.
- 30 юли 2008 г.: Юсеф Амира (17) бе застрелян в главата с два куршума. Той умира в болницата на Рамала 5 дни по-късно.
- 29-ти юли, 2008 година: Ахмед Муса (10) бе застрелян в челото и обявен за мъртъв след пристигането в болницата на Рамала.
Да, ще продължавам да пиша за тази стена. Ще показвам снимки, ще давам статистика. И ако един човек поне прочете всичко това, аз ще знам, че целта ми е изпълнена. Цялото двуличие, цялата двойна игра на международната общност-тя ме отвращава.
Хората имат право да знаят какво става в онази част на света.
Не говорим за омраза или ненавист към народ.
Това е несъгласие с политика, проявявана вече прекалено дълго.
Comments are closed.