Музика: Tryad-Listen
Разглеждам:Hanadi Traifeh`s photostream
“Често казват, че пътуванията са бягства, но за мен са по-скоро дирения. Има и неща, от които е препоръчително да бягаш. Например да си отидеш, за да не заемеш нишата, която обществото вече ти е приготвило. За да избегнеш маршрута: следване – диплома – докторат – професура – хонорис кауза – пенсионни осигуровки – пенсия – осигуровки за инвалидност – ковчег. Аз не съм осигурен”,Никола Бувие. Photo: Fr?d?ric Lecloux / Agence Vu’
Пътуването не е просто преместване от едно място на друго. От точка А до точко Б. По-скоро да пътешестваш означава да умееш да запълваш времето между двете точки.
Много пъти когато съм пътувал през Балканите или към Сирия и Турция, съм изучавал как живеят хората на тези места, през които минавам. Не ми е достатъчно просто да видя мястото, това мога да направя и от нас през компютъра. Искам да усетя атмосферата на района, града, селото, хората. И именно по време на такива пътувания разбираш колко всъщност хората си приличат в радостта, тъгата, семейството. Традициите, религията или езика вероятно са различни. Но не и радостта, тъгата и мисълта за семейството- това са емоции, прилични на всеки народ.
С мой приятел често си говорим за пътешествия, които искаме да направим. Ако мислите ни за тези приключения бяха придобили материалност, то вероятно щях да се гордея с много хиляди навъртяни километри. Желанието да изучаваш е една от най-типичните черти на човек- любопитен да узнае, да усети, да види. В този смисъл, човекът, който според мен умее да описве тези емоции, е Никола Бувие.
Може би името му не ви е познато. Този швейцарец е “пътешественик от рядка порода”, определение не просто така дадено му от критиците. Той е журналист, пътешественик, европеец, ориенталец, балканджия. В книгата си “Употребата на света”, той описва всички тези свои черти.
Българското издание е на издателство “Рива”, в превод на Валентина Бояджиева. Цената му е 10 лв.
Никола Бувие има една лоша страна. Не можеш да се спреш, започнеш ли негова книга. През 1953 г., заедно с приятеля си, художникът Тиери Верне, започва двугодишно странстване от Швейцария, през Югославия, Турция, Иран, Афганистан до Индия. Това, което прави Бувие уникален, е неговият начин да предаде емоцията на пътуването. Именно това го превръща в мой идол и на много други. Неговите пътеписи са не просто преживяване, много често той описва своите мисли, като в един момент книгата му става философия на пътуването и живота.
Представете си какво е за един европеец да види целия този непознат за него свят – Ориента, да мине през Балканите, които ако сега тънат в тъмнина, то тогава все още не са се възстановили от една голяма война, а партията напомня за себе си от всеки ъгъл. Това би донесло шок на всеки, който не е живял в подобна реалност. Никола Бувие иска да си обясни именно това различие.
Точно това усещане прави пътеписите му уникални. Започвайки да четеш, не можеш да спреш, не и докато не минеш всяко селце или град, през който минават двамата приятели. Малкият им “Фиат”, с който потеглят от Женева, не ги изоставя дори през калнитъ пътища на Македония. Заедно пият ракия в Прилеп, играят хоро, живеят в Белград, пушат и танцуват с турците, останали на Балканите, а след това се потапят в огромния Ориент. Всяко населено място е нещо ново, неизживяно.
guardian.co.uk
А те имат много добър начин, за да изживеят емоцията- в продължение на две години те се спират и живеят по малко на няколко места, през които минават. Сливат се с местните, Тиери показва своите картини, а Никола пише статии в местни вестници.
Описвайки всичко това, вече съжалявам, че книгата ми е позната. Чете се на един дъх. Не се спрях дотам, а я препоръчах на всички мои приятели. Хора, като Никола Бувие ме вдъхновяват. Това, което са изживели е стимул за мен и вяра, че не съм сам.
Има един цитат от “Употребата на света”, който се е запечатал в главата ми:
“Старите навици са толкова удобни, дори за онези, дето ви потискат.По-добре познатите страдания, отколкото тези непознати новости и усилието да ги разбереш, когато претрепан от деня вечер угасиш лампата.”