Аз съм Жан Мохамед от Бастилията!

Със специалното позволение на News.Bg публикувам на блога си материал, който силно ме заинтригува. Оригиналният текст е на Mounir Aberkane от вестник Le Monde, озаглавен: “Je suis Jean Mohammed de la Bastille !”. Преводът на български е на Полина Тодорова.

Повод за написване на тази статия е положението на емигрантите мюсюлмани във Франция. През ноември миналата година френският министър по емиграционните въпроси Ерик Бесон нареди да се проведе национален дебат по въпроса за френската идентичност, който да приключи в края на януари 2010 г.  и евентуално да бъде съпроводен с конкретни действия. 

***

Аз съм Жан Мохамед от Бастилията! Наследник съм на санкюлотите! Французин съм. Не ми вярвате ли? Елате тогава да ме видите в галериите на Лувъра. Аз съм до Мариан – Свободата води народа. Мургавият – това съм аз, през 1832.
Бях там заради Бастилията и наследих свободата като всички деца на френското общество. Всъщност винаги съм бил французин. И не мога да разбера, когато ме питат за моята самоличност, откакто съм се родил!
Раждането е въпрос на доказване, както беше по време на Стария режим (практиката за купуване на благородни титли във Франция – бел.ред.)

В действителност единствената причина за възникването и разрастването на социално напрежение, покрито с общ и религиозен воaл, е липсата на разпределение на богатствата.
Тя се поражда от измененията на обществото ни, ръководено от политици и медии, следващи модела на Белия дом от другата страна на Атлантика.

Вашите малки лошо интегрирани араби, “бебета -терористи на бъдещето”, са чисто и просто продукти на финансираните от политиците френски медии. Те се възприемат за американските Черни пантери, които се борят срещу робството.
Те продават дрога, крадат, заплашват с оръжие, нападат, кълнейки се с двете си ръце. Всичко това в името на това, за което са го правили и техните родители.
Техните икони – Тони Монтана, Белязаният. Американската суперпродукция. Тяхната музика – 50 Cent , Еминем, Марвин Гей. Любимият ресторант – Макдоналдс. Ти говориш за араби, за терористи….
Те отдавна са променени – от бельото до колана си за експлозиви. Те са американци.

И това е донякъде нормално, като се има предвид, че единственото занимание, което им се предлага от деца, извън училището и улицата, е телевизията. Техните общества израстват единствено с ехото от това, което се случва в Харлем, Бронкс (административни райони на Ню Йорк – бел.ред.)

Впрочем всички ние сме американци. Нашият интелектуален и артистичен елит не живее в Ню Йорк, но дори, когато подчертава, че от Франция, забравя всичко, в момента, в който му се предложи един договор, интервю или студио на Запад.

Далеч са нашите  Габен, Де Гол, Колюш, Юго, Брел…

Аз съм Жан Мохамед от Бастилията. Наследих свободата, но не и равенството. Чувствам, че противно на повече от моите съграждани, аз никога няма да имам право на равенство. И не ви говоря за равенството на шансовете.
Справям се, работя. Говоря ви за тишината. За правото на анонимност.

Минаха 31 г. от първото ми вдишване, което ме различи, което ме характеризира накратко като арабин. Но внимание! Аз съм арабин. Но симпатичен. Интегрирам се. И съм агностик  (философско течение, което твърди, че не знаем каква точно е истината за Бог- бел. ред.)

Аз съм арабин, но празнувам, свиря на китара, пея песните на Брел и Брасенс. Арабин съм, но работя, учил съм. Лошото е, че опитът ми да заема своето място в обществото не се разбира само от онези, които можем да наречем “расисти”.

Всичко, за което се боря, е правото на анонимност. Но това не е никак лесно, защото аз не съм като другите. И проблемът е, че всички социални етажи на нашата страна почти не канят хора като мен.

Въпреки това, забележете, че при посрещането в посолствата или в Елисейския дворец, не е особено важно дали си арабин или който и да е…Парите заместват всички паспорти.

Бих искал да ви помоля да обърнете внимание на факта, че не всички араби са мюсюлмани. Ислямът е религия, на която трябва да се вярва. Тя не е един завладяващ ген, който просто се предава от поколение на поколение.
Арабинът има разум, въпреки малко дивите му и буйни маниери. И той понякога размишлява. И понякога ражда собствени идеи. Може дори да се интересува от теорията на Дарвин или пък да следва палеонтология и да учи за произхода на Хомо сапиенс.

Аз съм Жан Мохамед от Бастилията. И съм французин. Обичам Франция, нейната култура, кухня, дързост. Но не обичам това, в което тя се е превърнала. Не обичам факта, че не поема отговорност за сбърканото функциониране на социалния, икономическия и дипломатическия модел на Новия Рим.
Не обичам и това, че тя  оправдава своята слабост и липсата на честност, изтъквайки проблема за националната идентичност**. На това казвам – не!