Как войната в Газа разтърси Европа

Искаме или не, обществото се тресе. Дали в България се усеща това е спорно. Но има събития, които се случват и трябва да им се обърне внимание.

Светът не е това, което е бил преди 10, дори 5 години. Днес престъпленията се виждат много по-добре, а малко хора могат да мълчат, страхувайки се от цензура. Нека бъдем реалисти, цензурата съществува. Дори когато става дума за човешка кауза, за гласът на цели народи.

Преди една година израелската войска нахлу в Ивицата Газа, една малка частица от палестинската държава, останала извън окупацията. Но дали, за да потвърди своето господство, Израел държи блокада над Газа. Единственото нещо, което влиза или излиза от това парче земя иронично е…оръжието. Медикаменти и храна, не. Политическите ходове стигат до там, че не се позволява дори на ООН конвоите да влизат в Ивицата Газа, за да помогнат на бедстващите хора там.

Това, което ме впечатлява в западното общество е, че гражданската позиция и съвест са израдени до съвършенство. Газа не е изключение. Лондон, Париж, Брюксел, Вашингтон, Ню Йорк – всички тези градове бяха разтърсени заради честванията за една година от нападението над Газа. В същото време движението Gaza Freedom March, поде инициатива за организиране на конвои, които да стигнат до Газа, съставени изцяло от доброволци. Месеци наред това бе подготвяно, като се включиха стотици хора от Европа, САЩ и Близкия изток. Този поход мина до България, но за мое съжаление не успях да се включа. Той подмина страната ни. За жалост тук няма организации, които биха имали смелостта да се включат в подобна акция.

А Европа показа защо е заслужила суперлативите си. Англичани, немци, холандци, италианци, французи застанаха редом с арабите и тръгнаха заедно към границите на Газа. Действията на много организации, обединени зад каузата да покажат престъпленията на една война, доведоха до успех-светът започна да се замисля какво всъщност става. Това щеше да бъде направено за всяка нация и война. Това не е продиктувано, защото някой екстремист е платил на хората, за да потеглят по пътищата, за да защитават името на мира.

Те знаеха, че няма да успеят да пробият. Знаеха, че се изправят пред закостенялата власт в арабските страни и най-вече Египет. Знаеха, че Израел няма да отвори границата, за да пусне конвоя. Но тръгнаха на един истински поход. И знаете ли, той успя. Защото имаха желание и воля.

Comments are closed.