“I know but one freedom and that is the freedom of the mind.”
Antoine de Saint-Exupery
Следенето в Интернет, телефоните и кореспонденцията е главна тема не от днес. Прочитайки материали, свързани с темата, си дадох сметка, че въпросът със следенето и подслушването едва ли ще бъде решен както ни се иска.
Вземете например последния брой на L`Europeo, посветен на шпионските игри, подслушването и т.н. Ако не сте го направили, ще ви кажа какво чувство ще имате след това-лека безнадежност и много интерес. Ще ви цитирам един пасаж, прочетен от мен в броя:
Трябва да се примириш с факта, че си управляван. А да бъдеш управляван това е да бъдеш държан под око, инспектиран, шпиониран, дирижиран, законодателстван, паркиран, контролиран, оценяван, цензуриран, командван от същества, които не притежават нито званието, нито знанието да вършат това.
Ужасни думи. Верни, но ужасни. Потресаващи, особено ако започнеш да мислиш. А никой не иска от теб да правиш това. Промъкване по тънката линия на “правим това за ваше добро”, докато не осъзнаеш, че това по-добро няма да се случи, но в крайна сметка кой си ти, че да променяш правилата. Правенето на нещо, за доброто на обществото много пъти е използване за постигане на цели. Корпорации, държавна власт, лични интереси на властимащи, фирми за производство на камери, “бръмбъри”, чипове и още, и още. Това са малка част от елементите в днешното общество, които няма да позволят на същото това общество да помисли дори да променя играта.
На 14 януари се готви протест срещу следенето. Една благородна инициатива, примесена с много романтизъм. Но ще изпълни ли целите се този протест или ще бъде отново я прекършен, я забравен? Реализмът трябва ни каже, че няма държава на този свят, която ще спре следенето, защото обществото иска това.
За службите няма значение дали сте недоволни от шума в слушалката си или това, че писмата ви отиват кой знае къде. Важна е сигурността. Тази дума е ключова, когато става дума за властта. Всичко това се прави в името на обществото, докато гласът на хората се размива още преди да е излязъл на улицата. Няма държава, служба, властник, който да позволи да спре тази практика. Всеки закон се измисля така, че да има възможност за неговото нарушаване. Това е реалност, която съществува. На тази истина учат всички прависти. Ужасно, нали?
На 14 януари ще излезем на улицата, за да защитим правата си. Същите тези права, измислени от хората, наложили следене и безконтролен шпионаж на обществото.
Comments are closed.