Подслушването и невъзможното му спиране

“I know but one freedom and that is the freedom of the mind.”

Antoine de Saint-Exupery

Следенето в Интернет, телефоните и кореспонденцията е главна тема не от днес. Прочитайки материали, свързани с темата, си дадох сметка, че въпросът със следенето и подслушването едва ли ще бъде решен както ни се иска.

Вземете например последния брой на L`Europeo, посветен на шпионските игри, подслушването и т.н. Ако не сте го направили, ще ви кажа какво чувство ще имате след това-лека безнадежност и много интерес. Ще ви цитирам един пасаж, прочетен от мен в броя:

Трябва да се примириш с факта, че си управляван. А да бъдеш управляван това е да бъдеш държан под око, инспектиран, шпиониран, дирижиран, законодателстван, паркиран, контролиран, оценяван, цензуриран, командван от същества, които не притежават нито званието, нито знанието да вършат това.

Пиер-Жозеф Прудон

Ужасни думи. Верни, но ужасни. Потресаващи, особено ако започнеш да мислиш. А никой не иска от теб да правиш това. Промъкване по тънката линия на “правим това за ваше добро”, докато не осъзнаеш, че това по-добро няма да се случи, но в крайна сметка кой си ти, че да променяш правилата. Правенето на нещо, за доброто на обществото много пъти е използване за постигане на цели. Корпорации, държавна власт, лични интереси на властимащи, фирми за производство на камери, “бръмбъри”, чипове и още, и още. Това са малка част от елементите в днешното общество, които няма да позволят на същото това общество да помисли дори да променя играта.

На 14 януари се готви протест срещу следенето. Една благородна инициатива, примесена с много романтизъм. Но ще изпълни ли целите се този протест или ще бъде отново я прекършен, я забравен? Реализмът трябва ни каже, че няма държава на този свят, която ще спре следенето, защото обществото иска това.

За службите няма значение дали сте недоволни от шума в слушалката си или това, че писмата ви отиват кой знае къде. Важна е сигурността. Тази дума е ключова, когато става дума за властта. Всичко това се прави в името на обществото, докато гласът на хората се размива още преди да е излязъл на улицата. Няма държава, служба, властник, който да позволи да спре тази практика. Всеки закон се измисля така, че да има възможност за неговото нарушаване. Това е реалност, която съществува. На тази истина учат всички прависти. Ужасно, нали?

На 14 януари ще излезем на улицата, за да защитим правата си. Същите тези права, измислени от хората, наложили следене и безконтролен шпионаж на обществото.

Comments are closed.