Членството на Турция не се решава тук

Знаете, че ВМРО правят подписка срещу членството на Турция в ЕС. Раздават се едни брошури, една от които е на бюрото ми сега, в сайта си пускат призиви и т.н. Добре, дотук няма нищо странно в позицията на ВМРО.

Бога ми, аз не знам нито една причина Турция да бъде пълноправен член на ЕС. Наистина, а и много турци май стигат до този извод. Надигна се голяма истерия покрай предполагаемото членство на Турция в ЕС. Бяха предизвикани множество дискусии около всичко това, някъде с право, другаде не.

Икономически Турция е една огромна сила с над 9 млд. долара износ, растящ с около 22% на година (за сравнение с 22,4% е растежа спрямо март миналата година). Това превръща управляващия подобна сила човек в личност с много, наистина много власт. Помислете само, ако управлявате подобен ресурс какво може да измисли мозъка ви.

От друга гледна точка армията на Турция е най-силната в Близкия изток, след израелската, и една от най-силните в НАТО (над 600 000 редовна войска, девета по сила в НАТО). Само гарнизонът на Истанбул може да влезе в България и да излезе, овършавайки територията от Капитан Андреево до София, преди да сме разбрали. На всичкото отгоре, страната се управлява от партия, която има идеята да възстанови икономическото влияние на Турция по териториите на бившата Османска империя.

Да, това са най-малко три причини да има страх спрямо Турция. Но аз наистина не разбирам защо някой си мисли, че членството на Турция се решава някъде в и от България. Това, моля ви, е наивност. Никаква подписка, никакви граждански инициативи няма да спрат едно решение, което бива взето някъде в Брюксел. Ако ЕС реши, че Турция трябва да е член, ще вкарат страната. От друга страна, южната ни съседка е вече член на съюза – икономическите отношения с европейските страни се базират на редица привилегии, които е трудно да се проследят абсолютно всички. Турция, както и редица други страни (като Сирия, която е член на Средиземноморския съюз, а също и икономически член на ЕС), имат отношения с Европа. Настроенията в Анкара се променят с всеки ден. Много турци смятат, че е по-добре да не бъдат членове на ЕС, тъй като едва ли ще е изгодно за тях. Търговията е в разцвет и едно евентуално членство не би променило много това, което е сега.

Нека да кажем и друго. Продуктите в България в много малък процент са от друга страна, различна от Турция. Това едва ли ще се промени скоро, а и търговците нямат интерес то да се променя – турската индустрия предлага по-евтини консумативи, от тези в Европа. Тъй че, за каква заплаха говорим?

Реално влиянието на Турция е голямо. Не е изненада за никой. Вече друг въпрос е как самите държави около Турция ще реагират на това влияние, което едва ли ще спре, особено с подобни ресурси. Знаете, че доктрини, изградени на “аз обичам родината си, защото мразя другия” обикновено са обречени на провал. Това за мен е грешна политика за реакция срещу каквото и да е влияние. Политиците и обществениците в България, които искат да реагират, трябва да намерят най-добрия начин да задействат държавните механизми, които са хванали паяжина.

Членството на Турция не се решава тук. Колкото и подписки да се правят, колкото и да има призиви за унищожение и т.н. Документите не са важни. Може да има сто лисабонски договори, няма значение. Важно е как и кой ще позволи на политиканстването да влияе.

Не за първи път се влиза във вътрешните работи на България, която не предотвратява никое от тези действия. Тези, които трябва си знаят за какво говоря. Току-виж тези, които мразят най-много ще помогнат на тези, срещу които говорят, само защото методите им не са били най-добрите.

София, България

Comments are closed.