Просто се сетих

Просто си гледах през прозореца.

Върви ми на пътувания сега. Още не съм се отморил от Торино, а вече съм във Варненския край. Вярно, че е за хубав повод, но you know, както се казва на запад-исках малко да остана сам, за да обмисля всичко случило се през последните дни.

Все още в главата ми са торинския сладолед, горещината, усмивките по лицата на хората и конференцията, която даде старт на нещо, което от години трябваше да се случи.

Вижте тези дядовци. Живеят си мирно в Торино, събират се от време на време в това заведение, където играят карти, табла и обсъждат политиката.

Исках да ги снимам, а те позираха. Един чудесен момент за мен. Всъщност ми харесаха много по две причини- изглеждаха много колоритно, говорейки си в клуба, а също така в главата ми изникна образът на фамилията-в онзи мафиотско-сицилиански смисъл, който холувидските филми са разпространили навред в мозъците ни.

Мисля си, че стереотипите в главата на човек невинаги са лошо нещо. Т.е. да се замислим – един стереотип понякога действа добре на хората към които е измислен. Вижте примерно стереотипа за приказките на Шехерезада- мит, достатъчно силен на Запад, за да даде повод на много изследователи да проучват изтока. Това е само един пример, разбира се. Замислих се, защото приказката за двете лица на една монета май е много вярна. Всичко има две лица, понякога и повече. И така за стереотипите. Просто мисъл, която ми минава през главата през последните дни, а реших, че трябва да го знаете. Кой знае защо !?

И така, изтягам се на стола, докато си пия газираната напитка и май ще оставя мозъка си на мира, за да не гръмне. А всичко ми дойде в главата, защото погледнах през прозореца…

Снимки: личен архив