Преди малко повече от месец един от основателите на сайта WikiLeaks – Джулиан Асанж бе издирван от Пентагона и беше принуден да се укрива. Причината бяха стотици хиляди секретни документи свързани с войната в Афганистан, с които WikiLeaks се беше сдобил и се канеше да публикува. След седмици забавяне и опасения за безопасността на Асанж, на сайта WikiLeaks бяха публикувани 91 000 документа, покриващи почти всички случаи на насилие във войната в Афганистан в периода 2004 – 2010 г.
Публикувани в категоризиран формат, те изреждат хиляди случаи на престрелки, бомбардировки, експлозии, обиски и други операции, между които няколко мащабни случая, в които въздушни удари убиват стотици хора наведнъж. Прави впечатление, че дори при множество жертви американската армия е регистрирала всички убити като “врагове” или “бунтовници”. Например в записаната на 9.9.2006 г. бомбардировка на афганистанско село, убила 181 души, нито един от загиналите не е регистриран като цивилен.
В интервю пред медиите Джулиан Асанж поясни, че заради съображения за безопасността на източниците, много документи още не са публикувани, но има вероятност с промяна на политическата обстановка и те да излязат наяве. Очаква се да бъдат публикувани още:
– видео от въздушния удар в афганистанското село Гранаи от 4 май 2009 г., в който бяха убити 140 цивилни, предимно деца и жени
– 260 000 дипломатически съобщения между Държавния департамент на САЩ и посолства по света, разкриващи в детайли как дипломацията на САЩ експлоатира по-бедни страни
Припомням, че Брадли Манинг – войникът, за който се предполагаше, че е разкрил скандалното видео “Collateral Murder”, бе арестуван и държан без съд в американска база в Кувейт, като е застрашен от 52 годишна присъда и дори екзекуция, ако бъде осъден за шпионаж.
Междувременно започнаха да се задават въпроси защо пресата и телевизията бяха неспособни да направят подобни разкрития. Известният английски журналист Робърт Фиск заяви, че случаят илюстрира западането на традиционните медии:
“Имаме толкова много скъпи вестници с огромни разследващи екипи – Уошингтън Пост, Ню Йорк Таймс… но те не бяха тези, които разкриха новината. Интернет разкри новината. Това до този момент е най-важното доказателство, че вестникарският журнализъм отстъпва назад. Той следва властите: “Mога ли да дойда с вас? Мога ли да бъда с десета планинска дивизия? Мога ли да бъда с британската армия?” Тези репортери не получават истината. А тези хора – тази организация WikiLeaks – те успяха да го направят… и то в огромен мащаб, невиждан наскоро в журнализма от пресата или телевизията”.
Максим Проданов
Comments are closed.