Жителите на ул."Пиротска"

Преди всичко, Ючбунар е град в града.

Това е една република от клоуни и една държава от мъченици.

Чавдар Мутафов

Досега съм писал за различни места – Турция, Сирия, Италия, местности в България, разкопки в Разград…Но не съм споделял за улицата, на която живея – ул. “Пиротска”.

Откакто се помня живея все в този район. Помня пазара, който беше на мястото на цветната борса днес. Също помня дядовците със знамена на ВМРО, които ги развяваха по време на избори, а в старата кръчма с култовото име “Трите смока”, се чуваха възгласи за Македония и Западните покрайнини.

Всъщност района на “Пиротска” е изпълнен с духа на тези забравени български територии. Ул. “Зайчар”, “Тодор Александров”, “Кирил и Методий”, “Брегалница” и др. Районът се е поделял в миналото между два исторически квартала – Коньовица и Юч Бунар (Три кладенци). Според градския фолклор, освен с предимно пролетарския си характер, жителите на квартала са известни и с буйния си нрав, което е довело и до възникването на нарицателното “коньовичарски” (или “коньовишки”) в смисъл на “груб”, “побойнически”, “суров” темперамент. Още през 40-те години Чавдар Мутафов нарича Ючбунар “република на мъченици”, защото кварталът е населен с македонци, евреи, работници.

Квартал Ючбунар с градината при църквата Св. Никола, на снимката ясно се вижда сградата на еврейското учулище (сега 134 СОУ “Д. Дебелянов”, в което съм учил и аз). Източник: Стара София

Като всеки стар район и тук си има собствени означения за важните места. Тук под “Хали” се има предвид мястото до цветната борса (а “Големите Хали” са Халите в началото на “Пиротска” срещу джамията). Владайската река се нарича просто “канала” т.е. до бул. “Сливница”. “Кръчмата” е колоритното седалище на старите македонци – “Трите смока”, а “Ъгъла” е друго заведение, на ъгъла на “Пиротска” и “К. Величков”, където се прави най-вече шкембе-чорба. “Градинката” означава мястото, което е на ул. “Опълченска” – градината при църквата “св. Никола”.

Улицата е запазила много от автентичността си, макар и да се строят нови кооперации. Жителите на “Пиротска” също сякаш са едно време, денят им преминава така, както е преминавал последните 80 години. Интересно е, когато излезеш сутрин за вестник и пазар. Можеш да видиш много интересни неща, които не си предполагал, че ги има. Както се казва, докато спи градът, хората “работят”. Искам да кажа, че видях поне двама мъже, излизащи неспокойно от входа рано сутрин, което предизвиква лека хумористична реакция. От друга страна седят магазинерите от другата страна на улицата. Рано сутрин отварят магазините, почистват пред тях и зареждат новата стока. Баничарницата срещу нас се готви за новия ден още от 4 сутринта. Тогава идва майсторът и подготвя тестото. Тъй като лягам доста късно, случвало се е да го видя как идва, паркира старото комби и влиза да провери какво е станало с тестото за баници, кифли и козунаци.

На пазара животът започва също рано. Идват продавачите, плащащи наем за помещенията, разтоварват и подреждат продуктите. На пазар “Димитър Петков” има всичко, което ти трябва – плодове, зеленчуци, риба, скара (която през деня се усеща на много метри около пазара). Има и маркет наблизо. Сутрин, ако се разходите по “Димитър Петков” ще усетите приятното ухание на топъл хляб. Това е от близката хлебарница, която е известна с топлия си и пресен хляб и хлебни продукти. Разбира се, първите клиенти винаги са на средна възраст 60 години.

От отсрещната страна на пазара стои цветната борса. Между тях са т.нар “Хали”, както е известно мястото сред жителите, които са място да седнеш за кафе. Цветната борса си има свой живот и жителите не се месят много там. За хората, живеещи в Зона Б-18 и околните сгради, продавачите на цветя не са “местни” и следователно служат просто за закупуване на цветя и нищо повече. Макар някои от хората вече години наред да са на това място.

Всички идват през нощта. Още в 3 започват разтоварването на цветята. Идват хора от различни краища на България и можеш да чуеш всякакъв говор – български диалекти, турски, цигански, македонски говор. Общо взето-цветен район. Прекрасното е, че когато излезеш рано сутрин веднага те завладява уханието на цветя. А си мисля, че имаме нужда от това.

От новите жители е Аднан. Той е от гр. Хама, Сирия и е тук вече поне три години. Неговата дюнерджийница успешно замести старата хлебопекарна и хората често го посещават, за да хапнат шиш таук или фалафел. Дори (защото се е случвало да се карат евреи и араби, но доста отдавна) старата еврейка от съсъдната кооперация ходи при него и по цял ден си говорят за ястия. Най-новите жители са собствениците на модерното заведение “Monte Carlo” (на мястото на старата турска фурна), отворило точно под нас. Много ново, но очевидно вече се привързват към “Пиротска”, защото лелките от околните къщи познават всички от ресторанта – собственици, готвачи, сервитьори- и си говорят с тях вече свободно. А посетителите на “Monte Carlo” внасят лукса, от който имаше нужда цялата улица.

И от този район си има своите известни представители. Иван Славков, Таня Богомилова, Марио Събев (Буги Барабата). Район, който е позабравен в развиваща се и модерна София, но запазил много от миналото си. Къщите от началото XX век стоят и наблюдават мълчаливо как се променя “Пиротска”, изоставени, а някои от тях и рушащи се. А паветата на улицата…те са от 80г. там. Преживели са няколко войни, ще стоят там поне още толкова.

И все пак, ючбунарецът е интересен. За него красотата е някаква религия, чийто жрец е той, единствено посветен в тайните й пътища. Напразно модата минава със съблазнителните си задиряния на слугиня покрай невъзмутимото му лице на познавач, напразно времената се менят и новото остарява: за ючбунарския gentняма нищо старо, понеже той превъзмогва времето със суровата си безпогрешност на единствен – и тогава всички стилове и безстилия се сключват във вечна и неразривна амалгама от правила, форми и безформия, в един дълъг бревиер от безвкусия, в една безумна италианска салата от крайности, невъзможности и карикатурност.

Чавдар Мутафов, 1941 г.

София, България

Comments are closed.