Как вижда Борисов свободата на словото в България?

“Виждате каква свобода на словото имаме. Не можем да преброим микрофоните. Не знам в Щатите как е. Толкова много медии дали имате във вашето пространство?…”(webcafe)

Това са думи на премиера Бойко Борисов, отправени към американския посланик Джеймс Уорлик на съвместната им пресконференция в понеделник в Академията на МВР.

Какво разбира Бойко Борисов под “свобода на словото”? Това е пространството пред него, изпълнено с микрофони. Те записват всяка негова дума, след това я предават в печатен и екранен вид, за да достигне до избирателите, т.е. народът- аз, вие и останалите. Тази информация е най-важна, с приоритет, дори да не съдържа нищо важно в себе си. Тя просто е предоставена от Бойко Борисов, който все повече се се вижда, като Rex Bulgarorum (Цар на всички българи) и все по-малко се интересува какво става извън това пространство от микрофони.

Има ли представа Бойко Борисов какво означават докладите на “Репортери без граници”? Знае ли съдържанието на редица европейски документи по отношение на свободата на словото? Има ли изобщо някаква представа колко зле е положението с медиите в България, колко натиск има върху тях и, че заради това може да си изпатим много, тъй като свободата на словото е основополагащ елемент в структурата и изграждането на европейското общество.

Гражданското общество не би могло да съществува без свободата на словото, а според последните доклади, то почти не съществува в България. Да, силна оценка, но 70-то място за европейска държава си е тревожен факт и трябва да говори доста на хората, които смятат, че вървим към демокрация и излизане от прехода. Реално вестниците и медиите, като цяло, са абсолютно притиснати в ъгъла, заставени да изпълняват бизнес, а не обществени интереси. Именно това може да ни отреже главата, когато тя ще ни е най-нужна.

Бойко Борисов разбира какво е натиск върху медиите, защото със сигурност собствената му партия прилага подобен метод. Така се случва явлението- 30 микрофона, една версия. Извинете, но това е идиотско. В коя част на света има подобно явление? В страните от т.нар. Трети свят има една, две до три медии и е ясно, че изпълняват държавните интереси. Но България нали не се числеше към този тип държави? Нали бяхме извървели пътя от комунизъм към демокрация, от робство към свобода? Тогава, защо обществото не чувства промяната. Да, можеш да плюеш по министър-председателя сега, но ако си блогър, общественик, който няма пряко въздействие върху хората. Става ли дума за вестници, там е съвсем друго положението. И кой може да оспори, че има негласно споразумение – ние пишем за вас, а вие ни оставяте да живеем. Трудно е да се види алтернативното, защото то е притиснато в ъгъла. Вестниците са почти пред фалит- подадена ръка от правителството е добре дошла.

В САЩ има няколко основни медии, които се четат от над 200 млн. души. Няма толкова много на глава от населението, колкото в България. Разликата е, че всички медии в страната ни не могат да стъпят и на съботния подлистник на New York Times, Washington Post, Financial Times и др.

И пак да задам въпроса : как вижда Бойко Борисов свободата на словото? Ами…никак.

 

4 Replies to “Как вижда Борисов свободата на словото в България?”

  1. Не се притеснявам от нищо.Не крия нито лицемернича ,за да си правя винаги сметката.

  2. Не знам дали е много лошо в България, но в САЩ и Западна Европа свободата на хората е умряла преди мно-о-го години. На Бойко не му завиждам, де — не е лесно да те дебнат толкоз нахалници.

  3. Доколкото разбирам, добрата идея е държавата да спасява от фалит т.нар. независими медии, а те да я плюят, за да я издигат в индекса по независимост на медийте.

    Както каза един приятел наскоро – в наши дни единствено държавните медии правят някакви опити да бъдат обективни, защото знаят че са под лупата на всички критици. Докато всяка независима медия трябва да се старае само за тоя който я издържа.

  4. Вижте, тук за мен главния въпрос е малко в страни. Проблема не е в Бойко, освен ако не направи проверка откъде и по какъв начин идват парите в дадените медии, както направиха в. Капитал.
    Може би най-обективната телевизия наистина е БНТ. По бТВ се чуват единствено и само критики по управляващата партия и за съжаление повечето нито са смислени, нито градивни. Новинарската им емисия е с 100% “лоши” новини и нищо, което да накара зритела да се усмихне или успокои.
    Да не говорим за печатните медии над 80% от това, което се чете е с про-комунистическо съдържание и само поръчкови материали.
    За мен това е проблема, а не че при Бойки имало много камери…въпроса е на кого са те и какво показват после….

Comments are closed.