Да бутаме задружно паметници

Monument to the Soviet Army
Image by Klearchos Kapoutsis via Flickr

Коментар от Борислав Сотиров. Публикацията е също негова, като Intidar предоставя място за публикация.

Разбира се, че паметникът на съветската армия е исторически, той отразява един дълъг и значим културно-исторически период на държавата ни. Освен това, той е и шедьовър (да, именно шедьовър) на един ярък период в изкуството, който също е останал безвъзвратно в миналото. Глупост е да се твърди, че определени стилове не са изкуство, защото носителите им са идеологически обременени. Всички исторически паметници са изградени под влияние на някакви противоречиви идеологически и културни условия. И също отразяват някакви направления и похвати в изкуството, които много често са тясно свързани с идеологическото си съвремие. Ако днес ние разглеждаме скулптурите и образите на някой римски император само като продукт на античното изкуство, то изобщо не си даваме сметка, че същият обикновено е бил жестоко мразен, сатанизиран и отричан от своите съвременници и наследници. Колко ни е яд когато видим отрязаните глави или избодени очи и носове на древните скулптури, а как злорадо се кефим на отрязаните крайници на комунистическите статуи в парка.

Разбира се, че трябва да се пазят историческите паметници на фашизма, нима трябва да се преорат до основи музеите в бившите концентрационни лагери? Нали за това стоят, за да се помни и да не се повтаря.  И какво, като повечето от наследството на фашизма е унищожено и забранено със закон, нима са малко днес почитателите на омразните и отречени фашисти? Напротив, добре че ги има филмите, картините, документите, за да се правят в днешно време хиляди и хиляди исторически анализи и очерци, да се напомня и преповтаря за огромната грешка, допусната тогава. Та нима едно унищожение на следите ще премахне от историята онези ужасни времена?

Огромна част от историческите паметници на миналото не са надживели своите времена поради абсолютно същите причини, заради които много хора днес искат да убиват българска история – заради същия стремеж на политическите противници да изличат падналия враг от историята. Така са постъпвали, рушейки и ограбвайки култа към обожествените си предшественици, и тракийските царе, и египетските фараони,  и кой ли още не. Толкова много не е достигнало до нас заради това! Самите комунисти страстно рушиха, зачеркваха и пренаписваха историята, за да установят върху пепелището своята нова истина. Точно същото през последните 20 години правят техните противници, със същия омразническо-вандалски плам, който уж отричат. И е очеизбодно, че уроците от миналото отново са ни минали покрай ушите.

Днес много хора се отнасят към паметниците от комунистическото минало, сякаш то е все още наше съвремие. Но то не е, история е. Вече са възрастни хората, които се родиха след него. И с всеки изминал ден тези паметници, всичко което ни е останало оттогава, все повече се превръща в далечна и непозната история, екзотика и туристическа забележителност. И ако в онези времена хората са се ужасявали и мразели замъка Бран на Влад Цепеш заради жестокостта му, родила легендата за Дракула, то днес същият е най-голямата туристическа забележителност на Румъния – именно заради страховитото и демоничното, с което се свързва. Точно такава трябва да бъде и съдбата на нашите комунистически паметници и ние ще бъдем най-големите идиоти, ако заколим поредната златоносна гъска.

Ако искате ваш материал да бъде публикуван в публичното пространство, пратете го на ruslantrad@gmail.com. Intidar винаги е подкрепял личното мнение на всеки един.

Enhanced by Zemanta

7 Replies to “Да бутаме задружно паметници”

  1. Когато се говори за паметници трябва да се подчертаят няколко важни неща. А паметника на СА е един от най-коментираните в България.

    “…Разбира се, че трябва да се пазят историческите паметници на фашизма, нима трябва да се преорат до основи музеите в бившите концентрационни лагери?….”

    Аушвиц днес е музей, но той не е в центъра на Берлин. Не е и в центъра на Варшава и неин символ. Няма останали огромни статуи и бюстове на Хитлер, нито гигантски свастики да хвърлят сянка върху улиците на Берлин. И не би трябвало хората всеки ден да гледат лицата на нацистките лидери. За всяко нещо си има време и място, а историята се пази по различни начини.

    Паметниците на културата и историята са в различни форми – статуи, имена на улици, знамена. В центъра на София е имало улица Мусолини и бул. Хитлер. Имената им не са запазени в името на историята (табелките и карти на града са). Варна, третия най-голям град в България и морска столица се е казвала Сталин. Историческите и културните паметници се пазят по различен начин. Турските казарми в центъра на София са исторически и архитектурен паметник. България е била под османска власт и българина не таи добри чувства за тази империя, но самата постройка не е символ на този режим/империя, а единствено паметник на онези времена. Те не са хубави и ние не ги помним с добро, но това е в историята.

    Паметника на Съветската освободителна армия е нещо съвсем различно. Тази армия първо не е освободителна, нямало е от кого да освободят България (освен от собствената й държавност). Седмици преди СА да навлезе в България, правителството в София обявява неутралитет, излизайки от Оста и нареждайки немските войски да се махнат. Преди 9-ти Септември България даже официално обявява война на Германия. Съветската Армия (СА) се явява окупатор на България и налага сателитен режим.

  2. Във войната 1939-1945 загиват десетки милиони – голяма част от тях съветски граждани. Тяхната смърт трябва да бъде почетена. Но в бившата зоологическа градина в София няма паметник на загиналите руснаци във войната, има паметник на СА. Разликата е огромна – това е паметник на чужда окупаторска армия, на съветската държавност и символ на политическа идеология и строй. Не е нужно да се обясняват разликите с бюста на великия руски поет А.С. Пушкин в “царската” градина зад руската църква в София.

    Паметника далеч не е само исторически. Той е политически и идеологически. От сходни подбуди е била прекръстена Варна, както и улиците Хитлер и Мусолини в София. Германия след 1945 се е сбогувала с нацисткото знаме, макар това да е бил символ на Германия (не точно национален флаг) в продължение на 12 години. По-важно е било народът да продължи напред. Историята не се забравя – за това има музеи. Но паметниците във всеки един град изразяват или поне трябва да изразяват идеалите на едно общество. Следователно статуи и бюстове на Хитлер не са имали място в Берлин след 1945.

    Да се бутат и взривяват (мавзолея на Г.Д.) паметници е варварщина. Подобни действия са присъщи на общества в период на революция. Казвайки всичко това, мисля че най-разумно би било статуята на паметника да бъде преместена (с хеликоптер) в Националния военно-исторически музей, който разполага с голям двор. Това е история – тя трябва да се помни. Но в този си вид се натрапва. И се натрапва една идеология и чужд режим.
    Но да посочим слонът в стаята, за който никой не говори. Голяма част (не всички) от хората у нас са ЗА или ПРОТИВ паметник поради политическите си пристрастия. Нека да не политизираме и да се абстрахираме от собствените си убеждения.

  3. Да си представим, че поради някаква ричина на мястото на този паметник имаше сходен, но на немските СС, построен преди 1944. Хипотетично. Същите аргументи за историята ли щяха да бъдат на масата? Ами статуя на Хитлер в центъра на Прага, Варшава, Киев или Париж? За кратко време нацисткото знаме се е спускало по стените на триумфалната арка в Париж и се е веело от върха на Айфеловата кула.

    Слагайки паметника на СА в НВИМ не е изтриване или забравяне на историята. Лошо, добро – това е историята на България. И трябва да бъде запомнена и запазена, но в този си вид статуята още натрапва идеология.

    Паметника на СА е най-големия (ако не се лъжа) в София и на едно от най-видните места. За сметка на това в столицата няма паметник на основателя на държавата Аспарух (с което София е уникална сред европейските столици). Няма статуя на Левски, най-великия български революционер и зачитан за най-великия българин на всички времена. Няма статуя на Ботев, а само бюст на толкова глупаво място, че повечето хора не знаят къде е и почти не се забелязва. Няма паметник на почти нито един български средновековен владетел, но пред Народното събрание, символа на българската държавност, има паметник на чужд цар. Първия паметник в София, издигнат след Освобождението е т.нар. “руски паметник”.

    И последно – мисля, че ако статуята на СА бъде преместена, в основата могат да се изградят паметни плочи на загиналите руски, български и немски войници. Това би показало наистина историческа зрялост на българското общество.

    “Безсмислено е да се отмъщава на историята. Както и не бива тя да се осмива. Историята трябва да бъде разбрана.” – Дмитрий Волкогонов

Comments are closed.