Анализ: Защо Мубарак не иска да си тръгне?

Мубарак на среща с Бенямин Нетаняху. Снимка: CSMonitor

След дълъг ден, изпълнен с приятни изненади и победи на протестиращите, президентът Хосни Мубарак шокира анализаторите и обществеността с речта си, която си, която реално не носи послание и всички, които следят ситуацията в Египет биха потвърдили това.

В това, което би трябвало да е вид прощална реч на 82-годишния диктатор, Мубарак обяви, че ще назначи ново правителство, което ще отговаря на желанията на протестиращите. Това е едно доволно мнение, с изключение на факта, че демонстрантите искат края на управлението на Мубарак, което продължава повече от 30 години. С речта си всъщност, той показа, че няма намерение да си тръгне от поста, вкопчвайки се в трона си още повече. В речта изобилстваше от изрази, станали прозрачни с годините. Мубарак иска да продължи своята “мисия” като президент. Това или е много голяма упоритост, или искрено откъсване от реалността. Хосни Мубарак може да избере да си тръгне, без да бъде проклинан вечно от своя народ, или да остане завързан за поста си, докато и последният човек в Египет не го намрази. Очевидно става второто.

Въпреки, че настоящата ситуация в Египет се развива много бързо и е пълна с неясноти, има нещо важно, което вдъхва смисъл на протестите, започнали на 25 януари и ескалирали на 28 януари. Армията не показва признаци, че е нелоялна на Мубарак, изпълнявайки указанията му да се разположат сили в централните части на Кайро. Поне засега армията седи без да върши нещо определено и може да се превърне в един възможен жокер в борбата за власт в Египет. Най-вероятно Мубарак ще опита да отстрани по един или друг начин опозицията в Египет, или поне да я сведе до минимум след 25 януари. Още една причина да се вгледаме по-добре в армейските части, които могат да изиграят важна роля в този момент.

В Египет напрежението между полиция-армия и полиция-народ е от няколко десетилетия. В романа си “Малък град в Кайро”, Асуани описва картина от Египет от 1990-те години, която не се е променила до днес. Публична приказка е, че още от едно време в полицията влизат галениците на властта, както и техните семейства. Да станеш полицай е много трудно в Египет, ако нямаш съответният произход, но не такова е положението в армията. Традицията на “Свободните офицери” на Гамал Насър, взели властта през 1950-те години, е жива до днес. Офицерите в армейските части произхождат главно от обикновеното население, поради което армията винаги е била по-близка с обществото в страната, отколкото полицията. Ето защо не бива да учудват никой действията на силите за сигурност, пребиващи протестиращи, и тези на войниците, които се съгласиха единствено да излязат по улиците в Кайро, за да защитават музеите от разграбване. Всъщност показана лоялност към Мубарак стига дотук. Нищо друго не става ясно, поне засега.

Управлението на Хосни Мубарак е силно и поради външни причини. Кабинетът на египетския президент се ползва с голямо доверие от САЩ и техните съюзници, главно Израел. Заради тези си позиции, Египет бе малко по малко откъснат от съседните арабски страни. Отношенията със Сирия, която доскоро бе съюзник на Кайро, бяха почти замразени. По време на най-силните сблъсъци на 28 януари, държавният секретар Хилъри Клинтън просто призова за сдържаност на насилието и желание за диалог. Тя не показа съпричастие към общественото недоволство на египтяните, нито отрази случващото се – над 100 загинали. Всичко бе сведено до “желание за диалог”. Именно това се е изпарило в хората, които протестират срещу режима в Египет.

Интересна е и позицията на Израел. Като съседна страна, Тел Авив иска със сигурност мир с Египет, както и сигурни граници. Засега няма официално съобщение от управляващите в Израел относно ситуацията в Кайро, но ако се съдипо реакцията им по отношение на Бен Али и Тунис, не бива да се смята, че Тел Авив би подкрепил народното недоволство срещу Хосни Мубарак. В случая Израел не би могъл да се надява на по-добър съюзник от 82-годишният диктатор.

Мирните договори няма да бъдат пипани и от новоназначения вице-президент Омар Сулейман. Този ход на Мубарак всъщност доведе до две неща – до изостряне та народното недоволство и укрепване на властта. Разбира се, задоволи и интересите на съседите. Причините за тези изводи се крият в миналото на Омар Сулейман. Той е бивш военен, отговарящ за разузнаването на Египет и тясно свързан с тайните полиции на Мубарак. Сами разбирате, че подобно назначение няма да срещне общественото одобрение.

Хосни Мубарак заяви, че ще продължи с реформите и ще вдигне икономическия статус на населението. Тези обещания биха имали резон, ако бяха изказани от друг човек, по простата причина, че Египет не вярва повече на своя президент.

One Reply to “Анализ: Защо Мубарак не иска да си тръгне?”

  1. Населението не бива да е недоволно.Никой управник не е длъжен да се занимава персонално с всеки и с проблемите му.Ръководителите имат много по-сериозни ангажименти и само в краен случай могат да вземат отношение по частни проблеми.Решението на всички наболели въпроси е в самите нас.Нашата активност и инициатива са ключ към преодоляване на собствените ни проблеми.

Comments are closed.