Свръхфункцията на „Ал Джазира” и ролята на социалните мрежи в арабския свят

Текстът е предоставен на блога от Дорейд Ал Хафид, който се занимава с въпросите на арабските медии, арабския свят и социалните мрежи.

От съвсем скоро политическият и обществен дневен ред в арабския свят е от коренно променен (в някои държави) до сериозно застрашен (в други). Дългогодишните режими в Тунис и Египет паднаха и демократичните преходи в тези две държави са в действие. В Либия бушува гражданска война с международно участие. В Йемен сякаш се чудят чий пример да последват. Шиитското въстание в Бахрейн бе кърваво потушено с помощта на специализирани части от Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства(ОАЕ), което поставя Иран в много деликатна ситуация. Сирийският президент Башар Ал Асад се опита превантивно да започне реформи, пускайки на свобода някои политически затворници и премахвайки преградите за достъп до „Facebook”, но вихърът на революциите не се смили над относително младия диктатор.

Хамас обстрелва с ракети Израел, а еврейската държава отговаря, бомбардирайки Ивицата Газа. Междувременно палестински активисти в Интернет трескаво пропагандират третата палестинска интифада.

Мавритания, Мароко, Алжир, Ливан, Йордания, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Оман и Джибути също не бяха подминати от протестната вълна, като в някои от тях вече се предприемат реформи за удовлетворяването на настоящите искания, в други – властите всячески се опитват да задушат народното недоволство. Даже в наскоро разделения на две държави Судан, се проведоха протести, които не можаха да достигнат успешен изход. Причината за неуспеха, според някои наблюдатели, е че опозицията не е съумяла да спечели общественото мнение.

Единствените островчета на пълна стабилност в това бурно море се оказват емирствата Катар и ОАЕ. Общото между двете богати на петрол държави е участието им в силови операции, свързани с  въстанията (Катар – на страната на бунтовниците в Либия, ОАЕ – в подкрепа на Бахрейнската династия). Немаловажен факт е, че на тяхна територия се помещават двата най-влиятелни арабски телевизионни канала – „Ал Джазира” и „Ал Арабия”.

На 1 ноември 1996 г. „Ал Джазира” стартира своята арабска програма, с което се открива нова страница в арабската журналистика. Фокусът на телевизията, по думите на нейния директор, Мухамед Яасам Ал Али е: „ Ние сме една арабска медия и се интересуваме най-вече от новините в арабския свят. Разбира се, интерес представляват и световните събития, но от арабска гледна точка”.(Al Ali, 2001г.)

„Ал Джазира” налага плурализма на мненията като стандарт в своите предавания, нещо рядко срещано до тогава в арабските телевизии. Тя е първата в региона, която търси израелската гледна точка. Не се колебае да интервюира и Осама Бен Ладен. Телевизията е единствената медия, допусната от талибаните да отразява войната в Афганистан. Офисът на „Ал Джазира” в Кабул, както по-късно и този в Багдад, са попадали под съюзнически въздушни нападения. Медията е критикувана за предполагаеми връзки с „Ал Кайда” и други ислямистки организации. Над катарските власти е упражняван натиск от американска страна на най-високо ниво за да закрие или поне смекчи позицията на медията. Още през първите години на съществуването си, „Ал Джазира” печели огромна популярност и днес продължава да е най-гледаният новинарски канал в близкия изток. Телевизията съумява едновременно да е обективна и проарабска. Това противоречие занимава медийните изследователи Мохамад Ал Науауи и Адел Ескендер, които наричат този феномен „контекстуалана обективност”. Това е термин от квантовата механика, който в случая обозначава „отразяването на всички гледни точки около всяка новина, по начин съобразен с ценностите, вярванията и сантиментите на целевата аудитория”. (El-Nawawy, Iskendar 2002)

Великият медиатор

 

Шейх Хамад Бин Халифа Ал Тахини е емир на Катар и реформатор с размах. Притежава перфектната комбинация от визия за бъдещото и възможности за осъществяването й. Днес гражданите на Катар са най-богатите хора в света по среден доход на глава от населението . Икономическият ръст от 19.4%  също държи първенството на световно ниво. Индекс на човешко развитие – отново първо място. Филяли на най-престижните световни учебни заведения обучават на място младото поколение. За осъщесвяването на тези цели Хамад Бин Халифа работи още преди да стане емир, но боязливостта и консерватизма на баща му – Халифа Бин Хамад му пречат да разгърне плановете си. Изходът –безкръвен преврат, годината -1995. Синът отстранява бащата в царството на патриархалните ценостти.

Проектът на шейх Бин Халифа Хамад е да изгради ексклузивна държава -„Швейцария на залива”, в която едни свободни и независими медии имат своето място. Една година след като узурпира властта в страната, е основана телевизия „Ал Джазира”, която е собственост на управляващата фамилия, но има и държавно участие, като първоначалната субсидия се равнява на над 300 милиона долара.

Емирът има и силно изразени външнополитически амбиции. През годините той се превръща в един от основните медиатори в региона като посредничи във вътрешно ливанските преговори, преговорите в Йемен, палестинските територии и в процеса по освобождаването на българските медицински сестри. Успява едновременно да поддържа добри отношения със Сирия и Иран от една страна и със САЩ и Израел от друга. Облича костюм когато се среща с президент Обама и се явява с традициона джалабия пред крал Фахд. Информира света с „Al Jazeera English”, а арабското общество с „Al Jazeera Arabic”.

Великият медиатор е един от най-големите инвеститори в глобалната икономика, а катарски фондове осъществяват инвестиции от над 20 милиарда долара годишно. Такива фондове имат и другите богати страни от залива, които инвестират стотици милиарди, като основната цел е да обезпечат бъдещето си  след изчерпването на петролните ресурси.

Световната икономическа криза се задълбочава в края на 2008 г. и арабските инвеститори претърпяват колосални загуби от вложениията си в Западния свят. Тук иронията е, че арабските икономики остават относително незасегнати. По това време се започват сериозни дискусии, засягащи потенциала на останалите арабски страни.   Може да се предположи, че без да правят задълбочени икономически анализи, шейховете са припознали корумпираните президентски режими като основна пречка за „национално отговорните” им капитали.

 

Психоатака

Преди две години, когато Израел предприе нападения над ивицата Газа, „Ал Джазира” буквално премахва програмата си и започва непрестанно отразяване.  С други думи -революционния в началото на 90-те формат на CNN “Breaking News” е надстроен в „Unbreaking News”. Редуват се коментатори в студиото, съобщават се всевъзможни новини, свързани със събитията. Набляга се на различни по вид репортажни свидетелства. Често се излъчват материали, заснети с GSM и се правят телефонни включвания с активисти на Хамас и жители на Газа. Репортерите на „Ал Джазира” се стараят да бъдат на предна линия на военния терен и са оборудвани с каски и бронежелетки, като видимо се стараят да акцентират върху драматизма на събитията. Останалият свят спира да съществува, външните новини се редуцират до минимум. Стремежът към постоянно отразяване в реално време води до отпадането на някои аналитични и дискусионни предавания. Всъщност някои тенденции в политиката на телевизията са обезпокоителни. Първо – прекомерното излъчване и многократно преповтаряне на кадри, показващи жертвите на нападенията, което е в разрез с журналистическите стандарти за етика.

И второ – периодичното излъчване на специално направени шапки, съдържащи подбрани драматични снимки или видеозаписи от войната, кадрирани много професионално, с резки и внушителни музикални фрагменти, с един или повече под-слогана като „Един народ под обсада” и един основен слоган на края „отразяването продължава”. Като цяло „Ал Джазира” излъчва професионални и изпипани шапки, но специално тези за интервенцията в Газа бяха много подтискащи. Истината е, че катарската телевизия има изключително силно влияние над палестинците, както в Газа така и на Западният Бряг.

 

Преди Революциите

 

„Ал Джазира” не щадеше критиките си към повечето арабски диктатори и излъчваше репортажи на чувствителни социални и политически теми. През 2008г. екип на телевизията заснема внушителен документален филм за Египет, засягащ кариерата на Мубарак, проблемите на неговаото управление и зараждащите се протестни движения. Интересно е как в последните месеци на миналата година, редакторите  на няколко пъти пускаха материали, снимани от любители, отразяващи малки социални протести в малки населени места, основно в Тунис и Алжир. Тези откъслечни прояви на  недоволство, продиктувано от повишените цени на храните, още преди самозапалването на Буазизи, бе първата индикация, че нещо предстои. Напоследък засилено се обсъждат създаденото през 2004 г. египетско движение „Кифая” (от арабски -„Стига”, бел. авт.), протеста на адвокатската гилдия в Кайро и младежкото интернет движение „6-ти Април”. Истината е, че те наистина имат своята обществена и медиаторска значимост. Трябва да се отбележи, че това са интелектуални кръгове, които традиционно са в опозиция. Такива организации има в целия арабски свят и доказателство за това са хилядите политически затворници, които далеч не са само членове на „Мюсюлмански братя”. В крайна сметка, Събитието е куражът на обикновения, изстрадал човек да въстане срещу многогодишна диктатура.

„Ал Джазира” показа лицето именно на този човек.

 

Самосбъдващи се пророчества

 

На 7. декември миналата година американският професор от ливански произход Фирас Уалид представя книгата си „The Coming Revolution: Struggle for Freedom in the Middle East”, издадена от „Heritage Foundation”. Авторът е коментатор в „Fox News”, член е на „Фондация за защита на демокрациите”(FDD) и изготвя доклади по въпросите на сигурността и тероризма за Европейският Парламент, Съвета за Сигурност към ООН и конгреса на САЩ. На представянето на книгата си, Уалид предсказва събитията от  следващите месеци, критикува недалновидността на американската политика, спрямо демократичните движения и „неефективното изразходване на стотиците милиони долари, предвидени за подкрепа на демократизацията в региона”. Американският експерт също предупреждава за опасността от ислямизаця на политическите процеси.(Walid 2010) Последното опасение съвпада и с първоначалния дискурс на водещите американски новинарски телевизии CNN и Fox News. Коментарите и дискусиите, последвали разцъфването на арабската пролет се концентрират изключително около следния въпрос: „Демокрация или фундаментализъм?”.

Праволинейността на неолибералните think-thanks* и свързаните с тях организации изумява – на 2 март, в центъра за култура и дебат „Червената къща”, е проведен дебат на тема „Какво ще дойде след протестите в Близкия изток – демокрация или шериат?” Този език, налаган вече едно десетилетие е втръснал най-вече на англоезичната публика и това вероятно е една от основните причини милиони зрители да предпочетат „Al Jazeera English” за източник на информация. (Червената къща, 2011 г.)

Страната на жасмина

 

Докато екземплярите на „The Coming Revolution…” си намират място по рафтовете на американските книжарници, един младеж на име Мохамад Буазизи – продавач на плодове и зеленчуци в тунизийския град Сиди Бузид, е проверен от органите на реда. След като се установява, че няма разрешително, полицаите конфискуват стоката и забраняват на Мохамад да използва сергията. Младежът прави няколко неуспешни опита да си върне взетото и да изкара разрешително от общината. Оставайки без доход и със задължението като най-голям син в семейството да издържа майка си и малката си сестра, младежът  решава да се жертва в знак на протест и се самозапалва на 17. декември в центъра на града. Свидетел заснема горящото тяло с мобилен телефон. Кадрите се разпространяват в „You Tube” и „Facebook”, стигат и до „Ал Джазира” и aфектират много хора. След две седмици Мохамад Буазизи умира в болницата. Властите в Сиди Бузид обграждат града, за да не може никой извън града да присъства на погребението, а на опечалените е наредено да не организират публично погребение. Тази заповед не се приема от хората и много от тях се стичат на погребението. Чрез социалните мрежи кадрите отново обикалят света.

Арабският свят се сдобива със своя Ян Палек.

Междувремено ливанският новинарски сайт „Ал Ахбар” (www.al-akhbar.com)   публикува получена от „Wikileaks” кореспонденция на американския посланик в Тунис, уличаваща туниския президент Бен Али и неговото семейство в корупция и извънредно охолен живот. Властите спират достъпа до „Ал Ахбар”, но това прави „забранената информация” още по-търсена и чрез „Twitter” и „Facebook” младежите я разпространяват чрез кратки пропагандни съобщения. На 19.декември е първият протест. Солидарността в страната и чужбина расте. Бунтарите започват мощна творческа дейност, създават се десетки страници в Фейсбук, към които се присъединяват стотици хиляди, пишат се блогове, монтират се кратки видеоклипове с емоционални кадри от сблъсъците с полицията. Ежесекундно се излъчват новини-съобщения в „Twitter”. След две седмици протестите обхващат цялата страна, след още две – Бен Али напуска  страната.

Младежите назовават своя подвиг Интифа. Тяхната борба е едновремено реална и виртуална. Слагат качулките, камък, спрей или коктейл молотов в ръка и влизат безстрашно в битката, докато приятелите им на по-задна линия ги снимат с мобилните си телефони. Вечер се събират в сайбер-кафето и качват в интернет дигиталните си ловни трофеи. Пишат рап текстове и рисуват карикатури, шаржове. Разговарят с виртуални приятели от Алжир, които също протестират. Предприемат действия, заедно с хакерски и антиглобалистки западни групи като „Анонимос”.

Младежите от Магреба, бидейки френски възпитаници споделят една обща (суб)културна среда с младежи от Франция, Белгия, Холандия (от африкански произход или от леви и маргинални субобщества). Именно поради това, действията им могат да се свържат освен не само с примера на младежите от последната палестинска интифада, но и с влиянието на миналогодишната студентска стачка във Франция, както и с бунтa във Френските гета от 2005г. Тази специфика липсваше в другите арабски страни, където младите хора бяха по-смирени. В този ред на мисли можем спокойно да говорим за глобализираща се култура на протеста.

Трябва да се отбележи, че ако не се бе появил импулсът на Магреба, с неговата социална характеристика, случилото(случващото) се би имало съвсем различно лице.

Факт е, че в очите на Света най-силно се набиха картини от кипящият площад „Тахрир” в Кайро. Но истината е, че този „кипеж” нямаше да го има без тунизийската стихия.

 

Отразяването на революциите от „Ал Джазира” е в характерения за медията стил на „непрекъснато отразяване” при кризисни ситуации. Тя силно се ангажира със събитията и ги митологизира. Излъчват се непрекъснато, даже и нощем, актуални новини, съобщения, мнения, коментари, видеозаписи заснети от очевидци, репортажи правени не само от журналисти, но и от участници в събитята! Следва/споделя се емоционалното развитие на протестиращите. Търси се мнението и на властите, но ограничено. Предимно се предлага гледната точка на протестиращите, въпреки основния слоган на медията „Мнението и другото мнение”. Случва се представители на властите да поискат сами да изложат позицията си. В такива случаи, особено с либийски представителни лица подходът на журналистите е агресивен, често се прекъсва събеседника с въпроси. В този контекст прави впечатление по-мекото събеседване с представители на сирийските власти и (понякога!) лекото, уж незабележимо укорително отношение към сирийските опозиционери, в смисъл –„Виждате сега Башар Ал Асад се старае, започва реформите, вие няма ли да проявите търпение?!”. По-малко, но се отразяват и протестите в съседните на Катар държави; Бахрейн, Саудитска Арабия, Иран и Оман. В Бахрейн специално, събитията много добре бяха отразявани до момента на влизане на чуждестраните сили в страната. След това намаля потокът от информация (особено пъвите 2/3 дни след нахлуването).

Прави впечатление многократно показване на жертвите от страна на протестиращите в Либия преди взимането на решение в ООН относно военната намеса.

Публичната кампания на президента Салех в Йемен е добре отразена, въпреки това има лек превес в полза на опозицията.

Йеменската, тунизийската, египетската и либийската революции имат специално изработени в епичен стил шапки, които предхождат отразяванията.

 

Новото лице на исляма и трите ключа към спасението

 

Кадрите от петъчните молитви на площадите в Тунис, Кайро, Бенгази и Сана, показващи милиони мюсюлмани да се молят за демокрация, възкресиха идеята за либерален ислям. Трудно е да се опишат силата, волята и трепета на тези моменти. На юг от Мека и на запад от Синай се роди източният еквивалент на Християндемокрацията. Това явление може да има голямо социално и политическо значение и е добре да бъде поощрено, най-малкото защото е единствената ефикасна алтернатива на радикалният ислям. Или метафорично казано – само ислямът може да убие Бин Ладен, защото фундаментализмът на запада го храни.

Близка до ислямистките движения, „Ал Джазира” им дава възможност да се представят в нова светлина. Представители на „Мюсюлмански братя” многократно се появяват в ефира на медията и декларират съгласието си с идеята за светска държава. Знакова бе и реакцията срещу изявлението на Иран, когато ислямската република приветства и припознава египетската революция като ислямска. От „Мюсюлмански братя” категорично опровергаха тази теза и заявиха, че „тази революция е на египетския народ”.

Опитът в Ирак и Афганистан показва, че изолацията на обществени фактори от политическият живот няма да доведе до затихване на конфликта. Полезно би било да се познават по-добре процесите в Близкият Изток. Ненужно е първосигналното отричане на парламентарно представена организация, каквато е „Мюсюлмански братия”. А именно това направиха от „Fox News”. Родната агенция Фокус пък нарече организацията „Братя мюсюлмани”, превеждайки дословно името от арабски.

Десет години след 11.септември, влиятелни кръгове в Западният свят продължават да приравняват една незначителна като численост радикална група с исляма въобще. Прави го индиректно, на нивото на езика. Умберто Еко много семпло и ясно излага проблема и сочи изхода: „Ако ти се случи да кажеш, че Бин Ладен е дявол, ти отговарят, че може би искаш да избиеш децата на Кабул, а ако пожелаеш в Кабул да не умират деца те определят като поддръжник на Бин Ладен. Въпреки това единственият начин да не участваме в неговата игра (на Бин Ладен бел. авт.) е да се откажем от кръстоносните войни в бяло и черно и да развиваме дълбоката мъдрост, която нашата култура ни е дала – способността да правим разлика.” (Еко 2010:259)

Ако успеем да заменим езика на конфронтация с езика на диалога и разбирането, ще има шанс да се опазим от ненужни битки. Хората в Египет и Тунис сякаш разбраха това. Не остава нищо друго освен да им пожелаем успех. А успехът на техните революции може да се окаже ключ към предотвратяването на предречения от С. Хънтингтън сблъсък на цивилизациите, защото общите ценности изграждат доверие. Забелязва се, че откакто разцъфна арабската пролет, гласът на радикалният ислям е заглушен.

И още нещо. За съжаление конфликтът в Светите земи навлиза в нова кървава фаза. Подписването на поредното споразумение се провали. Говори се за трета палестинска интифада. Освободени и еманципирани, много араби морално ще я подкрепят, но не бъркайте тези гласове с гласа на ислямският фундаментализъм! Първо – между тези гласове ще се чуят гласовете на милиони арабски копти, католици и православни. И второ – тези гласове ще извикат отново за свобода, ще извикат за чиста и свята Палестинска република с нейните християни и мюсюлмани –единствената гаранция за мир с Израел и вторият ключ за разбирателството между Изток и Запад.

Арабските революции трябва да ни предизвикат да отворим и дебата за решаването на глобални проблеми, като въпроса за водата и хляба на утрешния ден. Бунтовете, на които бяхме свидетели, бяха провокирани на първо място от цената на хляба и би било много по-мъдро да се захванем с тяхното решаване –третят ключ, отколкото прекалено да се фокусираме върху маргинални и, надявам се, залязващи групи като ислямските фундаменталисти. В това поле на действие, ролята на осъзнатата и „мисионерска” журналистика, може да бъде значителна.

 

София, март, 2011г.

 

Бележки:

*„think-thanks” са неправителсвени организации занимаващи се с идеи за развитие и експертиза. Тези организации влияят над процесите за вземане на решения в държавата. Някои леви изследователи смятат, че те не допълват а изместват гражданското общество, изземват функции на държавата и независимата акдемична общност.

 

Използвани източници:

 

Еко, У. (2010). Връща ли се часовникът назад. Сиела, София

 

Червената къща, (2011) Програма, Месец Март. Червената къща, София

 

Al Ali, M.(2001). TBS spoke with Al-Jazeera Managing Director Mohammed Jasim Al-Ali. Spoke withTBS Senior Editor S. Abdallah Schleifer and Managing Editor Sarah Sullivan. TBS Journal http://www.tbsjournal.com/Archives/Fall01/Jazeera_al-ali.html [посетен на 25.3.2011]

El-Nawawy, M. and Iskendar, A.(2002).The Minotaur of ‘Contextual Objectivity‘: War coverage and the pusuit of accuracy with appeal. TBS Journal http://www.tbsjournal.com/Archives/Fall02/Iskandar.html [посетен на 25.3.2011]

Walid, Ph. (2010). Phares Walid introduces “The Coming Revolution: Strggle for Freedom in the Middle East” at Heritage Foundation.http://thecomingrevolution.net/wp/   Video

 

 

One Reply to “Свръхфункцията на „Ал Джазира” и ролята на социалните мрежи в арабския свят”

Comments are closed.