Кой пише новините?

Автор: Мая Ценова


Изкушавам се да цитирам цялата „новина”:

Израел мести част от бариерата на Западния бряг(БНР)

Израел започна да премества част от оспорваната бариера на окупирания Западен бряг. Преди четири години израелски съд постанови ново трасе за бариерата, за да даде на палестинците по-голям достъп до селскостопанските им земи.

Заграждението беше започнато през 2002 г. след множество самоубийствени атентати на палестинци. През 2004 г. Международният съд в Хага обяви за незаконна 720-километрова бариера, разсичаща Западния бряг.

Автор: Световните агенции

 

Каква асоциация прави средностатистическият българин, когато му бъде подадена думата „бариера”? Общо взето – ж.п. прелез, на който евентуално може да има спряла някоя и друга стара „лада”, „москвич” или волска кола. По-четящите може да се сетят дори за нежната незрима, но съществуваща бариера – съществен Павел-Вежинов герой от едноименната повест. И в двата случая обаче дали техните асоциации са сравними с това?

 

А каква асоциация предизвиква у вас датата 9 ноември 1989? Ама не помните ли? – Тогава падна Берлинската стена! Я вижте как изглежда – че тя е два пъти по-ниска от 8-метровата 720-километрова „бариера” през палестинските територии.

Източник:Actualno.com

Желаете още факти?

Израел твърди, че целта на стената на Западния бряг била да му обезпечи сигурност. Твърде неубедително – защото само 11% от трасето на стената върви по т.нар. Зелена линия – линията на примирието, която следва международните граници в региона. На някои места стената навлиза на 20 километра дълбочина в окупираните палестински територии, поради което при дължина на Зелената линия 320 км проектното трасе на стената е между 720 и 730 км. Така при окончателното й завършване за палестинците ще останат 13% от територията на цяла Палестина, 43% от територията на окупирания Западен бряг ще се бъдат практически анексирани, а 160 000 палестинци ще се окажат затворени в селища-гета, заобиколени от две страни със стената. Помните ли потресаващите снимки от Варшавското гето?

Изхождайки от всичко това, на 9 юли 2004 г. Международният съд в Хага излезе със становище, че стената е в разрез с принципите на международното право и резолюциите на ООН и настоя Израел не просто да прекрати строежа, а да премахне вече построените участъци от стената. Израел обаче продължи да я строи. Това е свързано с непрекъсната поредица от нови актове на конфискуване на земи на палестинци, както и протестни акции на палестинците и подкрепящите ги активисти на международната солидарност. Една от броените победи на които бе, четири години след като израелският Върховен съд постанови преместване на част от трасето на стената, в неделя най-сетне да започне практическото изпълнение на това съдебно решение.

 

Следват въпроси, които, разбира се, нито очакват, нито ще дочакат отговор. Макар че би трябвало!

 

Кой пише новините? Кой пише новините в националните медии, за които се предполага, че изразяват официални становища? От какъв „бекграунд”, демек обща и по-специализирана историческа и политическа култура изхожда? И не би ли следвало който пише новините, да е попрочел някои становища за „бариерата”, като това на един безспорен авторитет – в чужбина, разбира се, не в България – като проф. Ноам Чомски например. В статия за „Ню Йорк таймз”, озаглавена „Една стена-оръжие”, той цитира израелски социолог – Барух Кимерлинг, според когото пък: „Стената способства за превръщането на палестинските общини в зандани, край които бантустаните в Южна Африка изглеждат като символи на свободата, суверенитета и самоопределението.”

(http://www.chomsky.info/articles/20040223.htm)

А на онзи, който пише новините, кой му предпоставя тезата? И в каква светлина да четем за осемметровата бетонна „бариера”? Може би в светлината на подготовката за посрещане на израелския премиер Натаняху на посещение в България – чиито цели бяха формулирани ачик-ачик в съботния брой на в. „Джерузалем поуст”: убеждаване на няколко европейски държави да не подкрепят палестинското искане за признаване на държавност през септември в ООН (JPost: FM heads to Albania in full-court press against PA UN bid; Lieberman also to visit Croatia, Austria, followed by Netanyahu trips to Romania, Bulgaria, Poland, Hungary in effort to win UN votes).

А може би въпросът е един единствен и е далеч по-прост: дали пък националните и всякакви други медии не съществуват само, за да поддържат нашенската имитация на гражданско общество – на което, каквото и да му говориш, му е все едно, ако не го удари пряко по джоба. Че те, пак медиите, наскоро ни уведомиха за поредното социологическо изследване, според което нашите отроци имали една единствена ценност в живота – парите… Вярно, бариера или стена – онова грозно за началото на 21. век явление не бърка пряко в джобовете на българите. Нито им бърка в джобовете дали палестинците ще имат държава или не. Но и едното, и другото определено би трябвало да бръкне в усещането ни, че някой някъде посяга на човещината. И това няма как да не се отрази и върху нас в тоя свят, който вече е само едно малко по-големичко село…

 

 

Comments are closed.