И нека никога не ставаме свидетели на клане

Сръбските паравоенни части "Тигри", водени от Желко Ражнатович-Аркан, избиват стотици бошнаци в Биелина.

Днес се навършват 16 години от кланетата в Босна. Научихме ли нещо от тези деяния?

Днес сме склонни да пренебрегнем фактите от миналото, особено ако се отнася за годините, близки до нашето настояще. Гледаме с недоверие на снимковия материал, на филмите и документите, потвърждаващи една от основните черти на човека – омразата.

И може би в голяма степен това недоверие е оправдано- днес инструментите за манипулация са развити до такава степен, че дори Хитлерова Германия би завидяла. Телевизия, Интернет, масови медии – всички се състезават, за да спечелят трофея, наречен обществено мнение. Омразата може да има различни аспекти и навярно човешкият род е видял всички нейни черти и проявления. Но страшно става, когато тази емоция се смеси с политиката и религията. Тогава сме свидетели на най-грозната страна на човешката същност – етническото прочистване, геноцидът и убийството, като прост начин за задоволяване на хищничеството. Такъв е случаят и със Сребреница, войната в Босна и всички злини, извършени там. Това деяние за съжаление не е единственото по мащабите си, извършено в периода след Втората световна война, когато човечеството смята, че е видяло най-зловещите мигове.

За кланета след Втората световна война можем да посочим редица случаи в Африка, Азия или Латинска Америка. От Камбоджа, през Палестина, до Аржентина – случаите на масово избиване на себеподобни явно е станала характеристика на човека. В същото време, в Европа, където се смята, че подобно нещо не може да се случи, една война води до гротеските на етническия сблъсък. През 1995 година е извършено клането в Сребреница от страна на сръбските националисти срещу бошнаците – босненските мюсюлмани.  По онова време дори в Белград интелектуалци предупреждават, че може да се стигне до зловещ сценарии, ако властите не бъдат озаптени в националистическите си възгласи и желания за прочистване на родината. Когато се случва клането, Сребреница е вече 3 години под обсада от страна на сръбските сили. През юли 1995 година идва най-жестокият епизод от тази война, в който загиват над 8 000 души – буквално изтребени. В средата на юли едни са избити край Сребреница, други край Братунац или Биелина. На 14 юли 1995 холандските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него “нито един жив мюсюлманин”. Това клане се смята за най-голямото след Втората световна война. За мнозина най-ужасяващото е, че се случва в сърцето на Европа, под погледите на международните сили. Това деяние е зловещо, където е да бъде изпълнено. Но дълго време европейците дори не разбират за Сребреница, докато не са открити масовите гробове. 11 юли бележи годишнината на този черен акт, който трябва да служи за урок на всички онези, които призовават за мъст, омраза, разплата и гонение. И дано се поучим, въпреки, че за 16 години сме извървели прекалено малко.

Повечето лагери, създадени между 1993-1995 година са ограждани с бодлива тел и минно поле, за да не могат да избягат затворниците.
Лагерите, в които биват затваряни бошнаците от сръбските националисти, зловещо напомнят за съдбата на евреите през Втората световна война.
Мнозина бошнаци умират в сръбски лагери, като "Маняча", близо до Баня Лука.