Няколко мисли за медиите у нас…

by Freedomhouse.org

Следващите редове са провокирани от статията на колегата Трад – “Няма значение какво пишат вестниците, щом ме дават по телевизията“. Българската журналистика, уви, е затънала в дълбокото блато на умствената нищета. Солидни сиви субсидии затварят сетивата по определени теми и ги отварят за други. Значими за обществото процеси остават скрити за сметка на новата порция GSM снимки на нечии цици. В цялата тази псевдожурналистика, която ни залива на талази, ролята на премиера е доста сериозна, но не бива да се надценява.

Истината е, че премиера не контролира медиите толкова, колкото ни изглежда. Зад всяко публицистично предаване стоят финансите на кръгове, свързани с тази или онази политическа партия… Или по-скоро би трябвало да кажа, финансите на кръгове около, които гравитират определени партии. За никого не е тайна, например, че водещите предавания  по Нова Телевизия и бТВ обслужват платени интереси на определени личности. Дребвановото заяждане между тези предавания, изказване на абсолютно противоположни гледни точки и т.н. са само параван, прикриващ по-дълбокото противоречие между финансиращите ги кръгове и/или личности. Националната ни телевизия се разкъсва между финансирането на управляващите и вековната връзка на БНТ елита със старата политическа аристокрация. В цялата тази какофония от новини абсурдите и гафовете на журналистите следват един след друг, а непоследователността в даването на оценки е просто смешна. Медиите у нас са също толкова незрели, колкото и средностатистическият гласоподавател. Разликата е, че вместо за 3 кебапчета с лютеница и боб, журналистите се продават за три транша по банков път и почивка в Кушадасъ. И не се продават веднъж на 4 години, а веднъж на 4 дни. Резултатът е налице – дезинформирана, затъпяваща аудитория, за която голия гъз на някоя фолк певица е сензация, а убийството на 130 души в Индия – капка в морето (коментари от рода на: ‘Е, к’во толкова, и без това са над милиард, даже няма да ги усетят тези 130, че даже да бяха 130 000’ само доказват на какъв висок пиедестал е издигната хуманността у нас, не и без помощта на медиите впрочем).

Истината е, че за разлика от други държави, у нас няма ясно изразени политически издания – либерални, социални, консервативни и т.н. Всеки вестник, освен може би ‘Дума’ и ‘Атака’ има претенция да е общонароден без политически гръб. Както знаем, това са пълни глупости, защото за да правиш журналистика у нас и някой все пак да ти чете/гледа творчеството, е нужно да взимаш пари под масата, да отваряш широко уста за определени неща и да затваряш широко очи за други… Докато болшинството чете ‘мъжки списания’, гради умствения си багаж на отговорите от ‘Стани богат’ и научава най-горещите новини от Венета Райкова, блатото в което се дави родната журналистика ще става все по-тинесто, лепкаво и дълбоко…

Comments are closed.