Пак некои въпроси…

Мая Ценова

Публична тайна е, че САЩ години наред поставят под въпрос членството си в ЮНЕСКО и бавят вноските си за ЮНЕСКО по всевъзможни – и в крайна сметка все политически причини.

Канада? Хайде да не й задаваме въпроса с какви по-различни аргументи Южен Судан има основание да стане пълноправен член на ЮНЕСКО (точно преди 4 дни, на 28 октомври), а Държавата Палестина (в чиито граници – очертани от международното право като граници на окупираните през 1967 г. територии – влизат светите места в Йерусалим и Витлеем) – не заслужава това.

И как би могла да се разшифрова най-новата американско-израелска мантра „преки преговори” освен като страх от равнопоставеността на двете страни в тия лелеяни преговори? Защото досега – вече двайсетина години – (уж)преговорите се водеха между Държавата Израел и „палестинците”. И Държавата Израел във всеки един момент се чувстваше свободна да заяви, че нямала партньор в преговорите. Каза го по адрес на Президента Ясер Арафат. После, когато й припари под краката, го каза по адрес на „Хамас” – но не се сети да каже на Арафат: „Ела, зло, че без тебе по-зло”, ами го докара дотам, да угасне в парижката болница. Най-сетне го каза дори по адрес на Президента Махмуд Аббас, който не остави без отклик нито една възможност да прояви добра воля – напълно съзнавайки на какво го обрича това у дома, но решително отстоявайки интересите на децата на Палестина и Израел, които трябва да се научат да живеят заедно. (Позволявам си да резюмирам личен разговор!)

Какво се променя сега – едно подразделение на световната организация си е позволило да назове „палестинците” с името Държава Палестина и да приеме за член тази държава – за която многократно са говорили и американските президенти, и техните държавни секретари, и мнозина други лидери на великите сили… Но до този момент никой нищо не е направил на практика, за да я има. Тези дни, след като внесоха молбата си за пълноправно членство и в Организацията на обединените нации, „палестинците” многократно и високоотговорно заявиха, че членството на Държавата Палестина не е алтернатива на преговорите, то е подготвителна стъпка за тяхното възобновяване. И какво нелогично има в това – на масата за преговори по остър конфликтен въпрос от компетенцията на международното право да седнат два равнопоставени субекта на международното право? Но изглежда точно това се е видяло „непродуктивно” по отношение на възобновяването на преговорите – очевидно острореагиралите САЩ и Израел държат и оттук нататък в тия преговори някои да са „по-равни” от други…

В тази ситуация какво искаме ние – Република България, нейното Правителство и нейният народ – в това число активните коментатори по сайтовете на българските медии – в навечерието на Деня на народните будители и на самия техен Ден? Нали сме за културно многообразие? Нали сме за равнопоставеност и равни възможности на малките с големите нации? Нали сме за справедливо уреждане на международните конфликти? Нали сме за две държави? Къде тогава е нашият мотив да се „въздържим”? И даваме ли си сметка какво всъщност означава това „въздържане от гласуване”? (Допреди броени дни ни агитираха да гласуваме!) И в състояние ли сме не да дадем витиевато обяснение на „вота си”, че се дължал на липсата на единна европейска позиция каквато по някои въпроси няма как да има, а да поемем пълната отговорност за позицията си? – Защото тя не е липса на позиция!

Comments are closed.