Глобализацията и Българската икономика – опит за позитивизъм

Последните две десетилетия са свидетел на един нов социален, политически и икономически процес – глобализацията. Съвкупността от технологичното и обществено развитие в световен мащаб, заедно със създаването на постоянни икономически и културни връзки между отделните държави доведе до един нов етап в човешкото общуване. Според учените, изследващи процеса на глобализация, той е старо явление, което постепенно еволюира до сегашната си форма. Критиците на тази теория определят глобализацията като ново явление, чийто развитие и резултати тепърва ще се проявят. Но какво засяга нас, обикновените хора, тези сухи теоретични прогнози за минало или бъдещо развитие?

Истината е, че съвременното българско общество се интересува от настоящето и именно належащите проблеми са това, върху което българинът се стреми да се фокусира. Какво означава глобализацията за нас? Най-вече, тя предполага едно ново състояние на икономиката. Състояние, в което българската икономика става част от едно неразделно цяло, от една икономическа система, чийто компоненти са разпръснати из цял свят. Вече не става дума за трафик към страните от Източния блок, съседите ни или Европейският съюз. Става дума за една глобална система, в която българските икономически позиции в Сирия или Япония са не по- малко важни от връзките ни с Германия и Франция. Как става това?

Практическата неограниченост на пазара позволява на една страна да преследва своите интереси и да реализира своите възможности далеч извън директния си географски ареал. Всъщност, именно извън този ареал икономиката има най-сериозни възможности за успех, тъй като държави със сходно положение предлагат сходни продукти, а в модерният свят различното е това, което се продава. Пример за това е износът на българско кисело мляко, което намира сърдечен прием в страни като Япония и Китай, но не е особено популярно във Гърция или Румъния. Ето защо за България е жизнено важно да намери онези места, където продукцията й да се счита за нещо различно, ново и интересно за местния потребител. Но достатъчно ли е просто да се намери подобен нов пазар? Отговорът на този въпрос е отрицателен. Освен чисто пазарните измерения, които глобалната икономическа среда налага, българската икономика трябва да се адаптира по два много важни показателя – култура и стопанство.

Противно на наложеното виждане че глобализацията ликвидира културните различия между хората, практиката доказва, че глобалният културен обмен не разрушава, а по-скоро синхронизира културните различия, като по този начин създава допирни точки между култури, които преди това са имали малко или нищо общо по между си. Това не означава, че тези култури се размиват или изчезват. Ето защо, за българският бизнес е жизнено важно да разполага с експерти в чисто културните измерения на търговските си партньори. В епохата на глобалната икономика, правилната комуникация и коректният подход са от изключителна важност за създаване на трайни връзки между две или повече държави или отделни сектори от тяхната икономика. Търговията е един от най-старите видове културен обмен и историята е доказала неведнъж, че правилното използване на културните специфики води до отлични резултати. Създаването на холандските и английски търговски компании в Индийският Океан е типичен пример за това как европейският бизнес се нагажда към местните културни условия и извлича максимална полза.

Освен правилното комуникиране с партньорите, преориентирането на пазара е вторият важен елемент от правилното развитие на българската икономика. В един свят, в който всяка една стока се произвежда от голям брой държави, качеството и конкурентоспособността са от първостепенно значение. Ето защо, за българската икономика е изключително важно да се ориентира към тези отрасли, които имат най-голям шанс за развитие в рамките на конкретните български условия. Докато тежката промишленост, например, е една напълно безперспективна посока на развитие, туризмът, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост са от първостепенно значение за България. Производството на модерни технологии, както и развитието на отделни отрасли, свързани с Европейската Космическа Програма също отварят една добра перспектива за бъдещо развитие и инвестиции. Именно в тази насока трябва да се развива икономическата политика на българските правителства, ако искаме икономиката ни да намери своето място в развиващата се глобална система.

Глобализацията на икономиката е един процес, който се нуждае не само от техническо, но също така и от научно обезпечение. Икономическите мерки сами по себе си са напразни, без надеждната подкрепа от страна на образователната система. В този смисъл, България има нужда от цялостно преструктуриране на Висшето образование, така че университетите ни да са конкурентноспособни на останалите образователни институции по света. Остарелите учебни планове, прекомерният консерватизъм и липсата на ясна перспектива за развитие са най-сериозните слабости на българското образование. Висшите училища и Държавата трябва в най-кратки срокове да реформират системата на университетско обучение за да спрат изтичането на кадри от страната и за да повишат нивото на българския трудов пазар. Само създаването на стабилна и развиваща се група от млади, добре образовани и подготвени кадри в сферата на социалните, икономически и хуманитарни науки може да гарантира по нататъшното развитие на българската икономика в агресивната и динамична среда на глобалния пазар.

България несъмнено притежава икономическата и социална основа върху която да развие една модерна и конкурентноспособна икономика. Правилното развитие на ресурсите – човешки и материални е ключа към икономическият просперитет, който ще донесе на българите така желания висок жизнен стандарт. За да може България да се справи с предизвикателствата на глобалната икономика, е нужно Държавата и обществото да действат заедно, като се справят с налаганите десетилетия стереотипи за това как трябва да се работи и как трябва да се учи. Негативни явления като високото ниво на корупция, ниската мотивация за работа и често посредственото ниво на обучение са плод колкото на неправилното законодателство, толкова и на начина на мислене и поведение на българина. Както всеки друг елемент от глобалното развитие, икономиката не е изолирана от сфери като социалната политика, образованието и общественото развитие. В този смисъл, за да може България да отговори на икономическите предизвикателства на глобализацията, тя трябва да се справи и с другите належащи проблеми в обществения, културен и стопански живот на страната. Единственият правилен път към тази цел, е активното взаимодействие между обществото и институциите, които трябва да осъзнаят, че общото благо се гради само чрез общи усилия.

Comments are closed.