Топ 10 на най-стереотипните въпроси, които съм чувал за арабския свят

Сериозно. Нека бъдем наистина сериозни. Тази класация няма да е класация в истинския смисъл. Това ще е една статистика или нещо подобно, защото абсурдните въпроси, които съм чувал или са ми задавали за арабите и арабския свят, са много. Това, което ме подтикна към идеята да напиша някои от въпросите е предаването по БНР, в което бяхме поканени хора от Форум за арабска култура, за да говорим за арабската култура.

С. Г. Ихсанова: “… нашата менталност е препълнена със стереотипи. Печално е, че човешката природа е по-поддатлива на формирането на стереотипи, отколкото на изработването на собствени позиции.”

Нека уточним първо, че за обикновения гражданин арабският свят е “там”.

Повечето пъти става дума за  неопределена територия от картата на света, обвита в мистерия и Шехерезади. Едно от най-известните наименования на арабските територии е Арабия и често, когато разберат, че аз и сестра ми сме със сирийски произход ни питат дали сме били в Арабия. Признавам си – искам да отида, но още не съм намерил пътя натам.

Мечтата на пан-арабистите се е сбъднала именно в стереотипите и националистическите вопли. Защото там арабските държави са едно цяло и различията са единствено в това, че хората са в различни нюанси на тъмното и играят кючек. Да, това е още един стереотип, че в арабския свят се играе кючек, а не ориенталски танци. Но това се преживява.

Според изследването  “100 години на анти-арабски и анти-ислямски стереотипи” на Американския арабски анти-дискриминационен комитет, стереотипизацията на арабите следва моделът на трите Б – т.е. “billionaires, bombers, and belly dancers” или милиардери, бомбаджии и танцьори на ориенталски танци (може да видите и изследването на Джак Шахин относно анти-арабските стереотипи в американската култура).

За мнозина облеклото на шейховете от Персийския залив е станало нарицателно за всички араби, а това е далеч от истината, защото в различните арабски страни съществуват различни моди и традиции. Има разлики в музиката, храната, облеклото… За съжаление през последните 40-50 години, най-вече по време на Студената война, стереотипите нарастват много бързо, имащи за основа старите създадени представи за арабския свят, наложени от пътешественици и политици, а не рядко и от писатели, които в повечето случаи дори не са виждали жив арабин.

Но днес, когато имаме Интернет и всякаква достъпна информация, можем ли да се оправдаем с липсата на ресурси?

В миналото една от причината за мистификацията и ориентализацията на арабския свят от западния човек е липсата на информация и дочуването на странни истории, започнали още от Кръстоносните походи. Но днес?

“Ама то като в “1001 нощи”!

Една от най-големите причини за създаването на ориентализма, т.е. западната представа за арабския свят и Изтока, като цяло (оттам се създават нарицателните “араби”, “бедуини”, “черни”, “чалми” и т.н.), е сборникът с приказки “100 нощи”, който всички познаваме много добре. Има дебат в самото арабско общество дали Шехерезада е помогнала или навредила на името на арабите, защото именно чрез тези приказки се създава образът на мистичното (което може да е плюс или минус) далечно кралство, изпълнено с хитри везири, търговци с камили, принцеси с красиви очи, но забулени изцяло (вижте повече за Едуард Саид).

“Как се пише правилно – Ирак или Иран?”

Не сте сбъркали. Можеше да става дума за виц, но не визирам шега, а истински въпрос, който съм получавал на лекция.

Това е наистина един от най-тъпите въпроси, които съм чувал. Може би ще кажете, че се заяждам, но… наистина ли няма разлика между Ирак и Иран? Да, за мнозина това са едно и също – ислямски страни, където се раждат забулени жени и бебета с бради.

Другото, което са ме питали е – Как е: Аман или Оман? Аман е столицата на Йордания, а Оман е арабска държава в южния край на Арабския полуостров.

“Това техният бог ли е?”

Въпросът е зададен след като човекът вижда снимка на икона на Дева Мария от манастир в сирийския град Сейдная, на която надписите са на арабски. Също така нека да отговоря отсега на бъдещи въпроси: няма турски бог, арабски бог, бог на чалмите и т.н. Арабите (християни и мюсюлмани) няма как да наричат Бог по друг начин, освен Аллах, защото така е думата на арабски. Това е.

“Виждал ли си терорист там?”

Отново “там” означава “Арабия”, т.е. в арабските страни. Не, не съм виждал, макар да искам – би било страхотен репортаж. Уви, не се разхождат по улиците, за да мога да им задам няколко въпроса.

“Има ли тротоари в Сирия?”

Наистина няма да коментирам този въпрос. Имаше и продължение – дали има тоалетни.

В заведение на Патая Бийч, Тайланд

“Леле, те много бели, бе!”

Интересна е реакцията, която съм виждал, когато кажа, че има араби, които не са с тъмна кожа. Това е равносилно на осъзнаването, че Дядо Коледа не съществува. Паника и очи, като паници. Когато изненадата отмине, все пак трябва да бъдат приложени доказателства и аз отварям снимки на известни личности от арабския свят и снимки на мои роднини, които спокойно биха минали за европейци. Доказателствата са важни – те потвърждават,  че не си измисляш.

“Яко пустиня и камили.”

Събеседник: А то там как е?

Аз: В смисъл?

Събеседник: Еми аз си го представям една пустиня….

Аз: … ???

Събеседник: Не знам, има ли оазиси?

Приятели от арабската общност ми казаха, че са видели камила за първи път в Софийския зоопарк. Арабските страни са 22 и се разпростират на огромна площ от Атлантическия океан до Индийския океан с население от близо 400 млн. души.  Природата е също толкова разнообразна, макар на пръв поглед пустинята да доминира. Тя е там, така е. И е много важна в културата на арабите. Но не е сама. Има планини, реки, езера, гори, водопади, сняг и лед. Не може да се разглежда по такъв начин толкова голяма територия.

“Гледат ли футбол?”

Да, и то с голяма страст. Спомням си, че когато беше световното първенство по футбол 2010 година, в Дамаск бяха изкарали големи екрани по улиците и когато имаше мачове, се събираха младежи с бира в ръка и обсъждаха шумно играта.

“Имат ли Интернет там?”

Няма да коментирам отново това “там”. Ще отговоря веднага – да, имат интернет и борбата на младежите е да имат по-добра връзка и повече свобода на изразяване. Вижте тук за повече подробности.

Със сигурност има още много въпроси и много неизказани думи, защото темата е огромна.

Стереотипизацията обикновено я има във всеки народ или култура, отнесена към друг народ или култура. Живеем във времена, когато границите са размити, особено между хората, и тяхното движение е в пъти по-засилено от миналото. Днес съседите ни могат да бъдат буквално всякакви – японци, корейци (за тях има също много стереотипи!), руснаци, турци, араби… Зависи от нас самите да получим повече информация.

Доказано е, че хората, които имат приятели чужденци, имат и по-малко стереотипи към тяхната култура.

И накрая има нещо, което винаги бие рекордите в моите очи. Когато започнат насмешливи разговори за арабския свят и кажа, че аз съм с такъв произход, най-често отговорът е:

“-Е, ти нямаш нищо общо с там… с това….с тях..абе искам да кажа българин си си.”

Да, българин съм. Роден съм тук и съм горд с майка си. Но имам и баща, а той идва от Сирия и също съм горд с това. Ето защо…просто не ми харесват забележките и заставянето да избирам.

Comments are closed.