Събота, 19ти май се превърна във важна вододелна дата в историята на БК…БСП. Извинете, няма как да не ги бъркам. Уж не са едни и същи, но конгресите продължават да се броят, годините също, без прекъсване и без ново начало. Комунистите станаха социалисти, но другарите все така се поздравяват от ораторската трибуна…
Това, което се случи в събота, трудно би могло да се характеризира като нещо повече от голям социалистически цирк под манежа на НДК. Хиляди възрастни и нетолкова възрастни хора се събраха в слънчевата съботна утрин за да присъстват на един монотонен, нагласен и отегчителен конгрес, който спокойно можеше да не се състои… Два дни по-рано Сивият кардинал на БСП – Александър Лилов изпълзя от своето политическо леговище и точно както змиите-пророци, посветени на Феб изсъска името на бъдещия победител – Сергей Станишев. Младият социалист, чийто компетенции се простират от съветските униформи чак до дълбините на извънземния космос логично се самонаследи на лидерската позиция. Същевременно, неговия основен опонент Георги Първанов, реши да последва поличбите, съпътстващи Лиловото слово и побърза да си направи самоотвод преди да го е застигнала политическа кончина, последван от още 16 други кандидати за лидерския пост.
“Кралят е мъртав, да живее краля!” – с тези думи е започвал управлението си всеки слдващ фреснки монарх от време оно. На конгреса в събота, БСП си избра новия стар крал, но един друг крал умря внезапно, точно както и внезапно се завърна месеци по-рано. Георги Първанов предпочете да си иде с малко достойнство и предвидливо се оттегли от финалната надпревара. Какво ще му донесе този ход? Разочарование на поддръжниците му? Несъмнено! Спад в политическия престиж? вероятно. Презрителното отношение на Станишев? Да, това вече го видяхме. Първановия престиж трябва да плати цената на самонадеяната му постъпка. Георги, който се опълчи на стария партиен змей Лилов и застана срещу протежето му загуби. Какво остава за него? Синекурна позиция в партийната структура? Политическо изгнание от БСП? Вливане в ГЕРБ или съединение с Кунева? а може би и собствена политическа партия? Всички тези варианти са възможни и докато първоначалните вълни, породени от политическия камък на Станишевия избор не се уталожат, трудно ще прозрем през разбунените води на първановото бъдеще. Каквото и да е то, обаче, лидерската позиция с която беше привикнал през последните 15 години ще остане, вероятно за дълго, недостижима…
Покрай избора на нов Червен крал, хората някак пропуснаха факта, че двама сини крале – единия по-тъмен, а другия по-светъл също се споминаха в политическия смисъл на този термин. Иван Костов продължава да властва над оредяващата си свита от верни блюдолизци. В едно патетично интервю пред камерите на Нова Телевизия, Лидера в Дясно обяви, че не е сам, че е облекчен и че има подкрепата на своите близки… Ако можем да ползваме метафората за едно политическо измерение на нещата, смъртника също не е сам на одъра си, чувства се облекчен и има подкрепата на своите близки… ДСБ, както демонстрираха последните социологически извадки, се намира в състояние на мозъчна смърт. Тялото живее по инерция, но функциите му са неосъществими, поради липсата на здравомислещо мозъчно тяло, което да укрепи позицията си сред оредяващата членска маса и разпуснатия политически състав. Докато Костов е начело, клиничната смърт няма да премине. В по-светлосияния вариант, Мартин Димитров направи един колкото достоен, толкова и безмислен ход, подавайки си оставката като лидер на СДС. След компроментирането на президентските и местните избори, Димитров беше последното останало лицеприятно лице в СДС. Сега вече и той си отиде. Преди няколко дни, като гост в едно вечерно ток-шоу по БиТиВи, Димитров заяви, че СДС има силата да излезе с нови лица и след една година, преродена и обновена СДС ще се появи на изборите и ще обедини десния вот…. Да да, ама не! Народа се умори от СДС, умори се от ДСБ, ОДС, ССД, ДСС, ДСД, ДДД, ССС и всякакви други комбинации, включващи буквите С и Д в заглавието. Десните сили са обезличени, скопени и безперспективни. Откъде ли ще намерят нови лица? Труден въпрос, тъй като заради липсата на ясна идеология и политически решения, младите хора трудно могат да се идентифицират с дясната идея. И така, двама крале са мъртви, но нов не е издигнат. “Дясното” в България остава кралство без крал и макар Софиянски да протяга алчни ръчички към падналата корона, накрая може да се окаже, че генералът който стана кмет и кмета, който стана премиер, ще се закичи със съмнителната слава на лидер на десницата…