Оръжието – забравеният икономически фактор

Търговията с оръжие е един от най-успешните методи за експорт, познати на човечеството. И ако до 1500г. мечове, копия и лъкове може да си произведе всеки – от аборигените до рицарите във Франция, “изобретяването” на пушката от европейците завинаги променя правилата на играта.  Слагам кавички, защото за всички вече е ясно, че китайците са измислили огнестрелните оръжия, векове преди европейците дори да подозират за бойната употреба на барута. Но също така е факт, че европейците  са тези, които изобретяват съвременната стойност и значение на огнестрелните оръжия.

След като виждат от първа ръка на какво са способни “димящите пръчки”, народите на южна Азия и Африка бързат да си закупят свои собствени арсенали от щедрите европейски търговци. Разбира се, пазара на оръжия бързо става привлекателен за доста държави и, след като португалците наливат основите, холандци, испанци, италианци, англичани, французи, османци и руснаци бързо се включват в надпреварата. Постепенно, някои не-европейски държави развиват собствено производство (напр. Моголите в Индия и династията Минг в Китай) и започват да се конкурират с нашите съконтиненталци.

Колкото по-мощни стават оръжията, толкова повече струват. С напредването на 19ти век търговията с оръжие става все по-скъпа и големите континентални сили започват да се надпреварват  търговията с оръжие. С развитието на либерализма в икономиката, частни компании като “Круп”, “Колт” и т.н. започват да продават с благословията на своите държави-покровителки. Създаването на новите национални държави в Източна Европа и отслабването на Османската империя предлага щедри възможности за военни поръчки, последвани от бума по време на Голямата война (1914-1919г.). След края на ПСВ, САЩ също активно се включват в играта с оръжейно снабдяване. ВСВ внася нов ред в нещата – Германия излиза извън играта, а САЩ и СССР се превръщат в основни производители на оръжие “от А до Я”. След 1970г., монополът на двете суперсили се пропуква в следствие на стабилизирането на Англия и Франция и възмогването на Китай. Днес към тези страни можем да добавим Германия, Иран, Индия, Северна Корея и Бразилия, които постепенно изграждат своята военна индустрия в зависимост от конкретните външно- и вътрешно-политически специфики. Създаването на ядрения клуб е само част от голямата игра за контрол над оръжейния пазар и представлява само върха на айсберга. Тези, които произвеждат големите бомби ще се стремят да произвеждат и пушките и останалите оръжия, и да ограничават останалите от този доходоносен бизнес.

Според мнозина войните в Афганистан и Ирак, и последвалата Арабска пролет, послужиха за преразпределение на нефтения пазар и трафика на наркотици… Но дали е само това? Нека погледнем една таблица:

Държава

Армия

Процент от БВП

Доставчици

Алианс

Редовни

Резерв

Йемен

401 000

450 000

6%

Русия, Китай, С. Корея

Арабска Лига

Сирия

412 000

342 000

3,8%

935 млн. – 2 млрд. $ през 2010г.

Франция, Иран, С. Корея, Китай

Арабска Лига

Саудитска Арабия

233 500

???

8,2%

(39 млрд. $ през 2009г.)

САЩ, Великобритания. Русия, Китай, Франция

Арабска Лига

Катар

12 000

???

8,1%

(816 млн. $)

САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия

Арабска Лига

Оман

70 000

20 000

6%

САЩ, Иран, Турция, Великобритания, Арабска Лига, Русия, Пакистан

Арабска Лига

Ливан

60 000

???

875 млн. $ през 2009г.

Франция, САЩ, Великобритания, ОАЕ, Германия

Арабска Лига

Кувейт

6 моторизирани дивизии, Национална Гвардия

857 000

4,7 млрд.. $ през 2008г.

САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Германия

Арабска Лига

Йордания

100 700

65 000

6,7%

САЩ, Тайван, Франция

Арабска Лига

Израел

187 000

565 000

6,9%

16 млрд. $ през 2011г.

САЩ, ЕС, Индия, Бразилия

Иран

545 000

650 000

2,7% (2008г.)

23 млрд. $ през 2008г.

Русия, С. Корея, Китай

Египет

468 000

479 000

3,12% (2009г.)

5,3 млрд. за 2009г. (вкл. 1,3 млрд.годишна военна помощ от САЩ)

САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай, Италия

Арабска Лига

Турция

613 000

430 000

5,3%

46,6 млрд $ през 2011г.

САЩ, ЕС, Русия, Китай

НАТО

ОАЕ

65 000

???

Няма данни след 2000г.

САЩ, Франция, Великобритания, Русия

Арабска Лига

Държави с анти-правителствени протести

* Данните, приведени тук, са най-общи, без да претендират за пълна изчерпателност или абсолютна коректност, но дават една обща представа за състоянието на нещата. Факт е, че размириците доста промениха картината, но данните от тези промени тепърва ще видят бял свят. Таблицата е изготвена през 2011г.

Както е видно, протестите и интервенциите засегнаха основните купувачи на оръжие от страните-производителки. Тези, които не бяха обхванати от протести започнаха да харчат луди пари за стабилизиране и засилване на военната си мощ (напр. Саудитска Арабия и ОАЕ). И така, страните, които в състояние на световна рецесия регистрираха най-висока покупателна способност заради наличието на нефт, се превърнаха, по един или друг начин, в основните купувачи на оръжие от големите държави. Един бегъл поглед върху графата “доставчици на оръжие” ясно ви показва в коя държава от Близкия Изток кои лобита са замесени и защо в някои държави САЩ настоява за незабавно решаване на проблемите, а в други – Русия и Китай. Оръжейният интерес ни помага да си обясним непоклатимата позиция на Русия и Китай по отношение на Сирия, както и бързата интервенция на САЩ в Либия.

Великите сили никога не са проявявали състрадание или съжаление за смъртта на хора от други народи, нито им е пукало при коя фракция отиват пушките, стига да се харчат. В състояние на икономическа криза, търговията с оръжие към най – конфликтната зона на планетата е рог на изобилието за разклатените икономики на Великите сили. Тази търговия е източник на приходи, заради която всяка от посочените страни доставчици е готова да играе докрай безскрупулната игра, в която живота на обикновените хора се оценява на броя куршуми, с които е отнет…


Comments are closed.