Update: Тъй като ме питаха какво искам да кажа с публикацията, нека изясня: мярката, която България предприе е на място, тя е нормална при тези обстоятелства – все повече нарушения на човешките права, все повече насилие над цивилни… Въпросът ми е дали сега или трябваше по-късно, когато повече страни предприемат същото – т.е. изгонването на сирийските посланици, за да не се окажем в игра, в която нямаме ресурс да участваме. Едно мнение, въпрос, който ме развълнува.
—
Малък коментар относно последните дипломатически реакции около ситуацията в Сирия. Бих искал да попитам и за вашето мнение в коментарите.
Както научихте, САЩ, Канада, Австралия и няколко европейски държави, включително България, поискаха сирийските дипломатически представители да напуснат. Дали София избърза? Това е въпрос, който трябва да си зададем поради няколко причини.
САЩ и останалите страни, поискали посланиците на Сирия да напуснат тяхната територия са държави с голямо влияние – Франция, Германия, Канада, Австралия и др. – които могат да си позволят прекратяване на дипломатически отношения, без да това да повлияе на осведомеността им относно гражданите им в дадената държава, с която са били прекъснати връзките. Дали България не се остави на течението на международната реакция след клането в Хула (а това беше нормално, защото подобно деяние не може да остане висящо във въздуха) или иска да има повече точки пред страните от ЕС и НАТО, все още не се знае. Като цяло външната политика на София е въпрос на дискусии от години насам. Ние сме в район, изискващ голямо балансиране – геополитически сме съседи на Сирия, а Балканите са не по-малко тревожна част от картата. Неслучайно МВнР заяви, че кризата в Сирия може да застраши и сигурността на България – имаме възможността, както и опасността, да сме в съседство с Близкия изток. Извадка от предаване “Здравей, България”, 30 май 2012 г. по НОВА, където гост беше външният министър Николай Младенов (през МВнР):
Водещ: Вчера извикахте сирийския посланик у нас. . .
Н. Младенов: Да, вчера. . .
Водещ: Срещнахте ли се лично с него?
Н. Младенов: Не. . .
Водещ: Не.
Н. Младенов: Вчера временно управляващият сирийското посолство беше извикан. . .
Водещ: Как се гони един посланик?
Н. Младенов: Връчва се нота и му се дават 72 часа да напусне страната заедно с още двама дипломати в сирийското посолство. Между другото, вчера това направиха още десет, още девет страни в Европа, в САЩ, Австралия. Очаквам днес и през следващите няколко дни този процес да продължи, защото, пак казвам, това, което видяхме като престъпление и като клане в Хула, минава наистина всички, всички граници.
Водещ: Нашият посланик там ли е още?
Н. Младенов: Не, нашият посланик отдавна вече не е там.
Водещ: Отдавна е извън. . .
Н. Младенов: Той е преместен в Бейрут. Съставът на посолството ни е преместен в Бейрут. До този момент имахме възможност да организираме ежеседмични консулски дни в Дамаск, за всеки случай, ако има някаква нужда, както и да се поддържа кореспонденцията. Но от една седмица вече нашата оценка за ситуацията със сигурността в Дамаск е такава, че не можем да си позволим да рискуваме живота на нашите хора.
Водещ: Тоест, ние можем да кажем, че от вчера сме приключили всякакви дипломатически отношения със сирийската държава.
Н. Младенов: Да. . .
Водещ: Кога очаквате да ги възстановим?
Н. Младенов: Очаквам да ги възстановим, след като видим първо, до каква степен ще има напредък в изпълнението на плана на Кофи Анан. Това е планът на международната общност в момента за решаване на кризата. . .
Със сигурност реакция след ужасяващите събития в Хула трябваше и трябва да има. Подобно деяние не бива да остава ненаказано – по един или друг начин. Тъй като санкции върху страната показват нулево въздействие, въпрос на дебат е дали не е нужно нещо повече. Но това трябва да се остави в ръцете на дипломацията, която за щастие все още може да се използва.
България затвори посолството си в Дамаск заради нестабилното положение в Сирия и липсата на гаранции за сигурността на дипломатите и служителите на дипломатическите мисии. Със заключването на българската сграда страната остава буквално без очи и уши в Сирия, където официално живеят над 1200 български граждани, а се предполага, че два пъти повече са нерегистрираните в посолството. При разговорите ми с българските посланици в Бейрут и Дамаск, стана ясно, че възможност да се наблюдава положението в Сирия през Ливан е трудно. За това влияят нестабилното положение в Сирия, липсата на медийно отразяване, опасната в момента граница между двете държави, както и натиска, създаван от про- и анти-Асад групи. При това положение България трудно ще получава актуална информация, освен през наблюдатели или хора, които решат да помагат с данни.
От източници разбрах, че България не смята да иска повече санкции върху посолството на Сирия в София, което е добро решение, защото така се дава възможност за реакция и действие. Но сега се очаква всякаква реакция от страна на Сирия. Дамаск може да реши буквално всичко, като последната възможност е затваряне на посолството. Тази мярка се смята за неактуална в момента, доколкото Сирия иска да има някаква връзка със сирийската общност тук, както и ако не желае да даде сама повод за още дипломатически натиск. Изгонването на сирийския посланик може и трябва да се разглежда от Външно министерство единствено в светлината на интересите на страната и връзката й с българските граждани в Сирия, защото те могат да бъдат в опасност.
Вие какво смятате?
Comments are closed.