Москва не вярва на сълзи…

Москва. Позицията на Русия относно ситуацията в Сирия е „свободна от емоции” и не подлежи на промяна под ничий натиск, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от Интерфакс.
„Позицията на Русия е добре известна, тя е балансирана, последователна и абсолютно логична”, припомни Песков, коментирайки призивите на редица страни към страната да ожесточи позицията си по отношение на Сирия. Той подчерта, че руската позиция „е абсолютно свободна от емоции, каквито едва ли са уместни в такава сложна ситуация”. „Затова да се говори, че тази позиция ще се променя под нечий натиск – едва ли е коректно”, посочи говорителят.

Текст: Агенция “Фокус”

Малко има какво да се каже за политиката на Кремъл в момента. Парите, търговските интереси и оръжейния пазар, заедно с удобните военни бази и контрирането на западното влияние са все фактори, които влияят на руската позиция.

Сега ще си позволя един компромис с личните ми емоции и ще дам една “свободна от емоции” оценка. Русия е била, е и за винаги ще остане империя и велика сила. Империите и великите сили не вярват на сълзи, не се вълнуват от страданието на по-малките народи и са напълно безскрупулни в своята политика. За това тези държави са велики, а други, които се водят от емоциите на момента не са. Всеки, който е очаквал, че тридесет и три детски тела могат да трогнат правителство, което заповяда смъртта на над 100 свои граждани за да ликвидира група терористи и не пожали собствените си деца в Беслан, е глупак. Русия, подобно на САЩ не преговаря с терористи, нито пък “кляка” пред общия глас на ООН. Защо? Много просто, защото МОЖЕ. Русия може да направи каквото си поиска, когато си поиска и където си поиска, а света може да скърца със зъби и да гледа. Има още две държави които също са толкова потентни – САЩ и Китай. От тези три държави никога не чакайте милост, съчувствие и разбиране. Всичко което те правят е подчинено единствено и само на личния им интерес. Сега сирийската опозиция знае как са се чувствали българите, когато Великобритания е подкрепяла Османската империя в края на XIXв. Болезнено е нали? Но така е, великите повеляват а малките скланят глави… За Башар Асад остава да се уповава на руската непреклонност и междувременно да продължи със своя метод на “омиротворяване”. От тук на сетне за Сирия има два варианта – Асад потушава бунтовете преди Русия да размисли или не успява и следва чуждестранна интервенция. За сега, първия вариант изглежда доста по-вероятен…

 

 

Comments are closed.