Сирия и военната намеса

През FT.com Изображенията на жертвите миналата седмица след клането в Хула бяха излъчени по целия свят. Историите на оцелелите бяха разказвани от човек на човек (бях свидетел на подобен разговор между хора на улицата) и вълната от възмущение заля международната общност. Белият дом осъди акта като “неописуема и нечовешка бруталност”, британският външен министър говори за “ужасно престъпление”, а СС на ООН осъди “скандалната употреба на сила срещу цивилно население” и, че това представлява “нарушение на приложимото международно право”.

Но въпреки това, следващата стъпка е неясна. Убийството на 108 цивилни граждани, сред които 49 деца, е само последната серия от насилие през 14-те месеца от началото на бунта в Сирия. Според официалните данни 10 000 са жертвите за този период – опозиционните източници сочат поне 15 000, като сред тях са и симпатизанти на режима. Докато пратеникът на ООН Кофи Анан заяви, че клането е “повратна точка” в кризата, СС на ООН продължава да бъде възпрепятстван от позициите на Русия и Китай – двете страни с категоричен отказ за външна намеса. Така че, какво следва?

Непосредствено след клането в Хула писах на Жулиен Барне-Дасе, който е главен сътрудник за Близкия изток и Северна Африка към Европейския съвет за външни отношения. Преди няколко дни той посети Сирия и се върна настроен много песимистично, описал накратко в публикация. Когато го попитах какво е положението след клането в Хула, той ми отговори така:

Както казвам в кратката публикация, страхувам се, че има само едно прерастване в по-дълбок конфликт. Режимът няма да предложи смислени отстъпки и опозицията няма да се занимава с Асад. Мисля, че логиката на насилието сега е да се разшири още повече в цялата страна, като режимът отчаяно се опитва да затвърди охлабената хватка.

Така че, да, за съжаление нещата не са много положителни.

В такава обстановка много хора смятат, че НАТО и европейските сили биха се намесили веднага, както видяхме в Либия или в Косово и Босна. Но освен интереси, западните държави имат съображения, които често се разминават с очакванията на хората. Призивите за намеса в Сирия не са от последния месец, но трябва и да се отбележи, че много сирийци, участващи в опозиционното движение също са срещу намеса. Някои от коментарите:

  • В битка в сирийско планинско градче през февруари, местен жител отчаяно призоваваше за намеса в неговата страна, като пред журналисти на FT каза: “Ние искаме НАТО”. Но както кореспондентът на изданието за Близкия изток, Майкъл Пийл и редакторът Рула Халаф обясняват, такива искания са били последователно отблъснати, поради несигурното положение на Сирия в региона, нейната деликтна религиозна среда и липсата на единна политическа опозиция.
  • Гидеон Рахман писа на 28 май, че е твърдо срещу военна интервенция в Сирия, дори след ужасите в Хула. “Все още не е време за западните бомбардировачи да излязат в небето…жестоките репресии от страна на правителството не са достатъчни сами по себе си, за да се оправдае чуждестранна военна намеса. Ако беше, НАТО щеше да се намеси, когато Русия нападна Чечения през 1990 г., или когато правителството на Шри Ланка довърши Тамилските тигри през 2009 г.”. 
  • Насред възмущението на международната общност от станалото в Хула, руският външен министър се опита да отклони вина от режима, като заяви, че “двете страни са участвали в убийството на цивилни граждани”. 
  • През февруари отново, The Economist проведе онлайн дискусия по въпроса за намеса в Сирия. Ед Хюсеин, старши сътрудник в Съвета за външни отношения твърди, че военна интервенция ще доведе до още кръвопролития. От друга страна, Шади Хамид от Brookings Doha Center не призова за “стил на нахлуване като в Ирак” с “десетки хиляди ботуши”, а по-скоро за създаването на определени буферни зони или “хуманитарни коридори”. 
  • Документ от базирания в Анкара Център за близкоизточни и стратегически изследвания разглежда как стои на практика установяването на едно защитено убежище в Сирия и по-специално с потенциално въздействие върху Турция. 
  • Джонатан Лител, бивш хуманитарен работник, прекарал известно време с човек, който прекарвал “всякакви неща, ранените, медицински материали и журналисти” в Сирия към Свободната сирийска армия. Невероятната публикация на Литер – написана първоначално за “Льо Монд” – разказва как една широка мрежа от цивилни помага на Свободната сирийска армия и на революцията” и описва значението на мобилните телефони и комуникация – “Всеки мобилен телефон в Хомс е музей на ужасите”
  • В своя окончателен доклад за Sunday Times военният кореспондент Мари Колвин, която беше убита в Сирия, описва жени, които са “толкова травмирани, че те могат да кърмят и на бебето е давано само вода и захар”. Колвин казва, че на устните на всеки стои въпросът: “Защо бяхме изоставени от света?”. 
  • В публикация за New York Times, сътрудникът на “Чатъм хаус” Надим Шехади твърди, че грешките от войната в Ирак са движещата сила в политиката към Сирия: “военната намеса на САЩ през 2003 година и хаоса от сектантски убийства, които последваха в Ирак, преследва западната нерешителност”. 
  • Още нещо интересно, макар да иска абонамент – изследване на историята на Сирия от Чарлз Глас – “Цитаделата и войната”

Comments are closed.