Преди години участвах в симулация на ООН, която представляваше имитация на дипломатически преговори и дебати в Съвета за Сигурност на ООН. Това беше игра, но тя беше по-реалистична от самата реалност в Обединените нации.
Мисля си коя може да е най-неефективната и безполезна организация и ми се струва, че ООН може да бъде спокойно в топ 3. През последните 50 години, че и повече, тази организация доказа, че може да бъде символ на наивността, нереалността и лесния начин да точиш пари от фондове.
Преди време смятах, че ООН е ужасно манипулирана организация и това ми впечатление се беше създало от очевидната несправедливост в Палестина. Сега, когато в Сирия бушува война, съм абсолютно убеден. ООН е нищо повече от клуб на разглезени госпожици. Те не могат да вземат решение, държавите гласуват, но винаги могат да бъдат контрирани от “големите”. САЩ, Русия или която и да е друга “Велика сила” спокойно показва арогантността си щом дойде време за дебат в СС на ООН. В самата организация се е насадила атмосфера на взаимен междудържавнически рекет.
Стане ли дума за Палестина и правата на палестинците – САЩ контрират. Стане ли дума за сирийците – Русия контрира, за да покаже колко много е загрижена Москва за съдбините на Сирия. Стане ли дума за човешки права, винаги се намира някой, който ще контрира резолюцията. Всъщност става дума за пари и оръжие – винаги и навсякъде.
Какво направиха мисиите на ООН по света? Бяха в Босна, в Косово, в Ливан…днес в Сирия. Можем да присъдим фоторепортерска награда на наблюдателите на Обединените нации, защото освен да наглеждат извършването на кланета, друго не свършиха. Докато продължаваше мисията в Сирия, няколко кланета белязаха гражданската война в страната. Мисията на ООН се ръководи от Кофи Анан, който е един от най-корумпираните хора в организацията, а синът му е замесен в скандали около войната в Ирак.
Наблюдателите на ООН можеха просто да снимат и да казват, че се е случило клане, сякаш вече не се знаеше. Последваха, разбира се, заклеймяване на извършеното, заплахи и прочие словоизлияния, от които никой няма нужда.
ООН прилича много на етичния кодекс в журналистиката – всеки знае, че е там, че съществува, но при първи възможен случай е игнориран. Това е – никой няма респект към организации като ООН, защото те са наивни и нямат общо с реалността. Не се взимат решения, а сирийските протестиращи изобразиха мисията от наблюдатели на ООН по този начин, което се оказва напълно заслужено:
Може би без ООН мнозина ще се почувстват изобщо без право на глас. Може би е така – палестинците опитват всичко, както и много други народи, смятайки, че ООН е последната им надежда. Но това се оказва лъжа, защото днес ООН няма силата да направи каквото и да е. Да, ще се продължава със следенето на дебатите в ООН, защото може би това е една от положителните черти на тази организация – по време на дискусиите и гласуването се показва истинското лице на външната политика на една страна.
Затова, скъпи ООН, стига толкова – в този си вид просто не струваш.
Comments are closed.