Back to the future*

Ето, че и лятото на 2012 година си отива (за някои направо си отиде!). Мирисът на печени чушки пред блока ми подсказва, че е дошло времето хората да се върнат към работа, учениците към опитите си да учат, а блогърите да налегнат клавиатурите и да се надяват, че отново ще бъдат четени след над месец прекъсване.

През последните седмици, т.е. почти цялото ми лято, прекарах в Северен Ливан, отскачайки понякога и до прекрасния Бейрут. Столицата на Ливан продължава да е все така красив град с красиви хора, макар на север нещата да стоят по друг начин. Дните, прекарани в страната, ми показаха много неща.

За втора поредна година пътувам за Ливан, където роднини и приятели ми помагат да разбирам, научавам и обикалям. Войната в Сирия прави невъзможно присъствието ми в Дамаск, а най-близкото място до там са Ливанските планини. Когато снарядите започнаха да падат над родното селище на баща ми, аз се намирах само на 70 км. Сякаш чувах ставащото там и безпокойството ми, че скоро този ад няма да свърши, се увеличи, когато в ливанския Триполи започна да нараства напрежението.

Старата вражда между сунити и алауити в Триполи си каза своето. Положението в Сирия прехвърли планинските върхове и се спусна жадно за кръв сред ливанските селища около Акар и Северен Ливан. Една искра беше достатъчна – напрежението в Триполи се покачи буквално заради няколко фойерверки, изстреляни между двата враждуващи квартала – Джабал Мохсен и Баб ал-Таббане.

Тази снимка я направих малко преди да започнат стрелбите по улиците на тези части в Триполи:

Ул. “Сирия” в Триполи – пресича два квартала, враждуващи помежду си – сунити и алауити. Армията има постоянен пункт там.

Армията беше навсякъде, хората уплашени, младежите негодуваха срещу поредното покачване на насилието, проклинайки управниците си, че и този път не могат да се справят. В крайна сметка започна да утихва след 15 жертви и над 150 ранени от двете страни. И най-лошото е, че това едва ли ще е последният “инцидент”.

И така, лятото ми предложи различни гледки, от които най-запомняща се бяха сирийските бежанци. Сметнах, че след като види лицата им, човек трудно би продължавал да анализира каквото и да е, или да вярва на доктрини. Защото бежанците бяха най-точната картина, представяща унизителното положение на гражданската война.

Ливан, разбира се, има хиляди лица, които не можеш да опишеш в няколко реда. Това, което се случваше в Триполи, беше дори непонятно за хора в други части на страната, където цареше спокойствие, а заведенията бяха пълни с усмихнати и необезпокоявани клиенти. В някои отношения държавата е разкъсана така, както е била пред 30 години по време на гражданската война. Но това е предмет на друг разказ…

И ето, че лятото позавърши. Време е отново редовете да бъдат запълнени, надявайки се, че мненията на хората, пишещи тук, да достигне до онези, които искат да разберат и, които се питат забравения въпрос “Защо?”.

* Back to the future – заглавието на мой любим филм – “Завръщане в бъдещето” – смятайки, че е много подходящо за този момент