В последно време анализатори и политици изглеждат изненадани, че в Сирия нещата отиват на към още по-зле. Появата на радикалисти насред гражданската война в страната докара учудено повдигане на вежди от Вашингтон до Пекин, като пък за някои това беше добре дошла новина.
Но има ли защо да се изненадваме, питам аз в последния си постинг в блога на Foreign Policy България.
Месеците идват и си отиват, а с тях и надеждата. Огнищата на бунта в Сирия могат да продължават своята съпротива, но докато имат силите за това. После…можем само да гадаем. Окаяните бунтовници, въоръжени главно с автомати, патрони и техника от щурмувани военни пунктове, срещат най-новия си враг – джихадистите.
На западният свят му се видя много изненадващо, че в Сирия се появиха групи от различни крайни и екстремистки организации в Близкия изток. Медиите започнаха да отразяват притеснени анализи за развитието на гражданската война, политици започнаха да гледат мрачно, а на другия бряг – Русия и приятели – леко се заусмихваха, готови да кажат заветната фраза:
“Ние ви казахме!”
Цялата публикация – тук.