Турция губи влияние в Ирак

Реджеп Ердоган и Масуд Барзани.

Докато Турция гледа към Сирия и несигурната си граница на юг, то в съседен Ирак грешките на външната политика на Ердоган водят до провал.

Грешните стъпки на Анкара относно Ирак може да струват ценен регионален съюзник. Не само, че турският премиер Реджеп Ердоган не успя да създаде голям сунитски мюсюлмански съюз, който би могъл да провери силата на иракския премиер Нури ал-Малики, но политиката му подкопава основни турски интереси в Ирак.

[pullquote align=”left|center|right” textalign=”left|center|right” width=”50%”]Наскоро Багдад прекрати издаването на търговски лицензи на турски фирми, арабите сунити се обръщат към Малики, а ПКК продължава да действа от бази в Иракски Кюрдистан. [/pullquote]

Ако Турция иска да запази своите граници подсигурени и да се превърне в регионален енергиен център, то тогава може да се наложи да преосмисли своята външна политика, базирана на религиозни пристрастия, да установи докъде се простира “силата на меката политика” и по-ясно да потвърди ангажимента си към иракския суверенитет.

Влошаването на отношенията между Анкара и Багдад не е страничен ефект на арабските бунтове или на сирийската криза, а резултат на лична политика на Ердоган и погрешна преценка на иракския и кюрдския национализъм. Турският премиер си създаде полезни партньорства, за да помогне на Анкара в областта на енергийното богатство в Северен Ирак. С турска подкрепа, бившите съперници Атийл Ал Нуджайфи, губернатор на провинция Мосул, която е сърцето на сунитския иракски арабски национализъм и Масуд Барзани, президент на местното правителство на Кюрдистан, в момента обсъждат начини да си сътрудничат в петролните договори. Съюзът Ердоган – Барзани спомогна също и за създаването на сигурен излаз за турския внос на петрол и газ, и подсигуряването на верен клиент в Иракски Кюрдистан.

Все пак, Ердоган е надценил влиянието на турската мека сила и сунитската ислямска идентичност в Ирак. Вместо сплотен сунитско-кюрдски блок, който може да премине отвъд турските интереси в Ербил, анти-Малики фракциите в правителството отбелязват спад във влиянието си. Аяд Алауи и неговата “Ираккия” са останали почти без значение за иракската политика, като Нуджайфи също има отслабена подкрепа.

Анкара не може да има реален интерес в разпокъсан Ирак, но иракския й кюрдски съюзник – да. Кюрдското местно правителство (KRG) агресивно преследва своите национални интереси в спорните земи, а Турция по невнимание е станала замесена. Тогава? Какво следва за интересите на Турция, която не може да си позволи да изостане от основните си конкуренти в района, включително Иран, който навлиза все повече в Ирак с посредничеството на правителството на Малики?

Губи ли Турция интересите си в Ирак?