Да припомним силата на обществото

Няма да е лъжа, ако кажа, че не се замислям често за смисъла на гражданското общество, за силата на обществото в онези случаи, когато институциите издишат и, когато човек се чувства сам и изоставен. Тези мисли често спохождат работата и ежедневието ми, защото се сблъсквам постоянно с желанието на хората да унищожават, но не и да градят. Бих могъл да говоря и пиша много за Сирия, за Египет, за Тунис, за Гърция или Испания – но не. Следващите няколко думи ще са за България.

В крайна сметка, в България имаме много поводи да сме негативно настроени спрямо силата на обществото НИ. За последните 20 години ентусиазмът за промени спадна, а критиката към некоректното поведение на държавата и отделни части на обществото, почти изчезва. Сякаш нищо не се случва и когато някой от младите поиска да направи нещо по-различно, то среща пустиня.

Но ще е лъжа също, ако кажем, че няма светлина в тунела. Именно тук трябва да дойде силата на оптимизма и желанието за промяна на статуквото, което от ден на ден става така нормално за всички ни.

Ще ви попитам: помните ли протестът срещу ACTA? 

Направих снимката съвсем импулсивно, най-вече заради енергията, която излъчваха момичетата, държащи постера. Не, че той не е достатъчно силен – но тяхната енергия и сила е много по-голяма. Излъчваха именно това, което си представях за протеста: 10 000 бяха излезли насред студа в София, за да изразят с усмивка несъгласието си да им бъде налагана цензура. Какво по-вдъхновяващо!

Впоследствие снимката обиколи Интернет, благодарение на Global Voices – мрежа от активисти и Интернет граждани, за които границите не означават нищо, а човешкото е на преден план. Отново работата в екип и силата на непримиримостта бяха от значение! Има още много примери за организации, които са повлияли в своите страни, защото искрено вярват в мисията и успеха си.

Отново ще ви попитам: помните ли протестите срещу лобисткия Закон за горите?

Протестите срещу Закона за горите започнаха спонтанно. Колкото и да не им се иска на определени кръгове, именно през Интернет се организираха и по улиците излязоха хиляди – първият ден бяха 3 000, на втория 5 000, на третия достигнаха 10 000… Никой не вярваше, че ще продължи повече от няколко часа. Постоянно имаше съмнения към младите, че ще се разсеят и хоп – всичко ще се размине. Но не стана така. Имаше толкова много хора и блокажи на пътни артерии, че полицията се видя принудена да заварди цели части от центъра на София, за да няма проблеми за управляващите, които не искаха да надзърнат от прозорците. А след това имаше протести в Пловдив, Варна…

Силата НИ – това е всъщност нещото, на което трябва да разчитаме. Няма нищо друго по-силно от мощта на гражданското общество и критичното мислене не само към управление, институции и олигархия, но и към самите нас. Да припомним ли какво става по света? От Атина до Мадрид, от Кайро до Маракеш, от Москва до Ню Йорк – населението кипи и остава несъгласно с бедността, корупцията и лобизма. И след дълъг зимен сън, от 1960-те насам, най-накрая ТО изпълни улиците за сметка на изненадания елит. Както писа Катрин Зинун – без “ние” няма “аз”. Трябва да осъзнаем (а и да си припомним), че имаме силата да променяме, ако не света, то това, което е около нас. България има нужда от това – напук на надигащата се ксенофобия, напук на олигархията и лобизма, напук на неработещата система. Не ви приканвам да излезете безотговорно навън и да скандирате – не. Всъщност излизането е отговорност, а скандирането носи последствия. И ние трябва да осъзнаем всичко това, преди да предприемем мерки, които рано или късно ще бъдат наложителни.

Днес е Blog Action Day 2012. И темата е за силата на на всички нас. Аз избрах да пиша за смисъла на надигането и несъгласието, макар и казано накратко. Всеки сам избира как да разбира the power of we.  Тази инициатива е само един пореден пример как хора от цял свят се обединяват, за да дискутират и дадат мнение по една обща тема. Интересно – почти всеки постинг, който прочетох досега, се отнася именно за протести и техния смисъл.

Не ви ли говори нещо това?
До скоро, приятели – на улицата 🙂

Comments are closed.