След двадесет месеца, бунтът в Сирия, започнал от граждански протести, има все повече нюанси. Неизбежно е в подобни времена и напрежение да не се случат срамни събития, които да бъдат използвани от противоположната страна в ущърб на идеите на други. Както сирийската правителствена армия извършва екзекуции на инакомислещи, така и бунтовниците, които все още представляват сбор от различни въоръжени групи, имат за какво да отговарят пред обществеността. За щастие, има много активисти в самата Сирия, които са готови да критикуват всяко нарушение на човешките права, независимо от политическите възгледи. В критиката, която тече в самата опозиция, се забелязва една добра вълна на обновление и в крайна сметка на осмисляне на правилното и грешното.
Свободната сирийска армия (ССА) беше широко критикувана миналата седмица. Сирийската обсерватория за човешки права съобщи, че ССА е отговорна за екзекуцията на 28 правителствени войници на 1 ноември около град Саракеб, провинция Идлиб. Този инцидент се случи по-малко от седмица, след боевете в Ал-Ашрафие в северната част на град Алепо между бунтовници и про-правителствените кюрдски милиции на Партия Демократичен съюз, свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК). Тези сблъсъци разгневиха кюрди и от двете страни на конфликта. Екзекуциите също така се случиха след отвличането на ливанския журналист Фида Итани в северния град Аззаз.
Във Facebook, активисти от Младежката революционна група Месиаф призоваха ССА да се отрече от онези, които са участвали в екзекуциите в Саракеб, като заявиха: “Отмъщението е религия на страхливците, революцията е започнала за една справедлива кауза… Това поведение е позорно.”
Някои от коментарите под постинга подкрепят убийството на войниците на режима, докато други също хвърлят вината върху ССА.
“На всички демонстрации беше издигнат лозунг “Мохамед е нашият лидер”. Свободната сирийска армия казва същото. Защо тогава ССА не спазват заповедите и ученията на нашия лидер”, пише Абдул Мохсен Саадеддин. *
Статия в блога “Ал Мундаса Ас-Сурия” повдига също този въпрос, като се заявява, че продължаващата дискусия за прегрешенията на ССА е здравословен знак. “Критиката на тези инциденти показва, че сирийският народ няма да мълчи повече за всякакви грешки и престъпления. Както може да се критикуват действия, така някой друг има право да противоречи.”
Осъзнаването на грешките е стъпка към правилния път за развитие на гражданското общество в Сирия, както и за сплотяване на редиците на опозицията. Няма начин да има прогрес, ако липса самокритиката. Ето защо, дебатите, които текат вътре в революционните комитети след убийствата на правителствени войници, са едно положително явление. Защото с отмъщение няма да бъде постигнато абсолютно нищо, освен отдръпване на поддръжници.
* Цитатите са по The Damascus Bureau.