ГЕРБ на кантар

Остават около осем месеца до изборите. Осем месеца са малко време…и са много време, зависи какво искаш и какво можеш да правиш. За всеки, който чете този сайт не е тайна, че аз често критикувам ГЕРБ и тяхното управление. Критикувам ги, защото съм гласувал за тях и имам моралното и обществено право да ги критикувам.

Гласувах за тях, защото бяха някаква алтернатива на една сурия партии, които бяха и все така са изчерпали своя политически потенциал и са доказали ограничеността на своя идеен капацитет. ГЕРБ са на път да станат част от този своеобразен тинясал резервоар от непотребни политически екскременти, с който е пълен българският обществен живот. Казвам на път, защото 8 месеца са много време, стига да знаеш какво трябва да направиш…

Предстоящите парламентарни избори ще са своеобразен прелом за нашата нация. Не защото на тях ще изгрее някоя нова месианска звезда, която да озари сърцата ни, а защото след тези избори България или най-после ще започне да се оправя, или ще се изпразни от своето население в рамките на следващото десетилетие… ГЕРБ имат време да се класират първи на тези избори, но имат и време да паднат на дъното, както стана с НДСВ. Правилното изпълнение на бюджет 2013 и решаването на неотложните социални въпроси са ключови за удължаването на политическия живот на “герберите”.

Но бъдещето, както казва учителя Йода, е неясно и да се опитваме да гадаем какво ще стане в един свят, където революциите спират и избухват всеки ден е безумно. Това, което можем е да оценим настоящето и да видим с какво разполагаме, за да се опитаме да усетим на къде отиваме. И така, предлагам ви една кратка дисекция на управляващата партия, без да претендирам за политологична коректност. От друга страна, това, което виждам аз, не-специалистът, е това, което вижда и средностатистическият българин, така че, възможно е в думите, които ще прочетете по-долу да има смисъл.

ГЕРБ (Граждани за Европейско Развитие на България) е дясно-центристка консервативна политическа партия в България. Тя е основана на 3 декември 2006 година по инициатива на тогавашния кмет на София Бойко Борисов на основата на създадената по-рано през същата година гражданско обединение с Граждани за европейско развитие на България.

Това гласи дефиницията в една популярна он-лайн енциклопедия. До колко в България има такива неща като дясно-центризъм и прочие политически деления, това е съвсем друг въпрос. Но финансовата политика на ГЕРБ и извеждането на МВР на преден план най-общо съвпадат с общите положения на консерватизма. За сметка на социалната политика и просветата, държавата залага на инфраструктурно развитие, финансово затягане на коланите и засилване на вътрешно-държавния контрол чрез увеличаване квотата на полицията в различните й звена и отдели. Така изглежда на повърхността. В действителност нещата са доста по-размити и неясни, липсва прозрачност при определяне причините и последствията от политическите решения. Консерватизмът сам по себе си не е погрешен в състояние на криза, но когато неговите схеми не се прилагат правилно, последствията рядко удовлетворяват обществото. Но да не избързваме.

Плюсовете:

+ Харизматичен лидер – Бойко Борисов несъмнено е най-популярния политик в рамките на Прехода. Няма какво да си кривим душата, обикновеният българин харесва Бойко Борисов и се припознава в него – простоват и директен изказ, непукизъм, чувство за собствена значимост, тежкарство.. все неща, така присъщи на стандартния българин от мъжки пол. Като оставим народната страна на нещата, не може да се отрече, че Борисов умее да играе добре на политика, поне що се отнася до българските условия. Не си спестява нападките, отървава се от всеки, който му сваля рейтинга, респектира с присъствие (макар и не с прекален интелект), говори каквото мисли и другите винаги се съобразяват с това, което казва. Ако се вгледате, ще видите, че дори критиците му винаги гледат да се напасват post factum, спрямо неговите изказвания. Не му липсва увереност, вярва, че винаги е прав и умее да убеждава доста хора в това само с няколко простички изречения.

+ Пълна политическа отговорност – Партия ГЕРБ разполага на 100% с държавния апарат и при правилен подход би могла да осъществи необходимите промени и реформи, така че да поведе страната напред. Опозицията в момента е политически импотентна и е зрител на “Шоуто на Бойко”. Следователно, при необходимата воля, кабинетът и парламентът могат да извършат всички необходими промени по всички належащи въпроси.

+ Вътрешнопартийна стабилност – към момента ГЕРБ е най-стабилната политическа сила в България. Всякакви вътрешни сътресения се разрешават “по бързата процедура” с цел опазване на рейтингите.

+ Подкрепа отвън – въпреки многото гафове и издънки, ГЕРБ продължава да се радва на подкрепа от страна на ЕС и САЩ, които все още виждат надежда в партията на Борисов за осъществяване на необходимите промени. Договорките за отстъпки в руския газ също могат да се сметнат като външнополитическа победа за страната. В добавка, ГЕРБ поведоха по-твърда политика по българския въпрос спрямо Македония и са далеч по-неотстъпчиви спрямо провокации от страна на Турция на фона на Тройната коалиция.

+ Инфраструктурно развитие – малко или много пускането на метрото и оправянето на възлови пътни мрежи в столицата са положителни за имиджа на ГЕРБ. Вярно, само в София, но напоследък София е 1/3 от цяла България.

Минусите:

Слаб “човешки материал” – ГЕРБ изпитва остра липса на кадърни и привлекателни политически фигури. За разлика от премиера, правителството  и парламентарната група са пълни със смехотворни фигури като Цецка Цачева, Искра Фидосова и Цветан Цветанов, които освен тъжни и презрителни усмивки трудно могат да събудят някаква положителна емоция у българското население. Финансовият министър Дянков е изключително непопулярен заради погрешния начин, по който подхожда към най-важното министерство в момента. Че е финансист, финансист е, че разбира материята, разбира я, но няма никакъв подход към обществото. Механизмите и промените, както и бюджетната политика не се обясняват на хората, което предизвиква недоволство и неразбиране. Особено в период на съкращения и затягане на коланите, правилният подход към обществото е ключов.  Здравеопазването и социалната политика са несъмнени празнини. Липсва подход, програма и идеи за разрешаването на множеството проблеми в тези два сектора, които са приоритетни за всяка съвременна държава.

Липса на политическа отговорност – въпреки, че разполагат със 100% от държавната власт, ГЕРБ демонстрират явна липса на политическа отговорност. Факт е, че Тройната коалиция завеща изключително много “бомби със закъснител”, но 4 години са много време за една съвременна политическа администрация, и ако номерът минаваше през 2009 и 2010, то за 2011 и 2012 г. твърденията че Станишев е виновен, вече са смешни.

Непоследователност в провеждане на политиката – ГЕРБ е изключително неориентирана по отношение на цялостната си политика. Често решенията се взимат ден за ден и се изменят от сутрин до вечер. Промени и реформи се започват, но не се завършват. Някои от най-важните въпроси така и не се зачекват, за да не се настъпи някой “бизнесмен” по мазола. Гоненето на висок рейтинг прави управляващите страхливи и податливи и на най-дребното несъгласие. Гласът на народа не винаги е най-доброто мерило за правилна политика, все пак се предполага, че управляващите управляват защото са по-добре запознати от народа с това как се прави политика. Когато правителството демонстрира прекалена отстъпчивост по важни въпроси, това е сигнал за несигурност и некомпетентност, които са вредни за държавата.

Пренебрегване на социалния сектор – българинът е несправедливо прекомерен в социалните си претенции, особено спрямо своята мързелива и готованска природа. Но въпреки това, ГЕРБ демонстрират прекомерно пренебрегване на социалната политика, особено ще се отнася до доходите, социалните помощи и улесняването на социалните механизми, свързани с плащането на осигуровки, получаването на инвалидна помощ, раждането на деца, закупуването на лекарства, решаването на проблемите с безработицата.

Външнополитически издънки – въпреки че все още се ползват с подкрепата на ЕС и САЩ, ГЕРБ сякаш нарочно се стараят да разочароват Големите Западни Братя. Неадекватни кандидати за евро-институциите, дипломатически гафове, липса на адекватна политика за защита на българските интереси, липса на правилно популяризиране на страната ни в чужбина. Това са все симптоматични изражения на цялостната външнополитическа импотентност, която продължава да тормози страната ни от началото на Прехода.

Шуробаджанащина – като всяка нова политическа сила от ГЕРБ не пропуснаха да уредят всички роднини до десето коляно на позиции в администрацията. Това,което удивлява е откритата наглост, с която се  случват нещата. Роднинските назначения се правят явно за всички без всякаква свян. Бойко е кум, кръстник, акушерка и изповедник на цялата си партия. От своя страна, назначените по роднинска линия се отличават с присъщата за българите селяшка наглост и безочие.

Импотентна изпълнителна власт – налагането на държавните норми и закони отсъства до голяма степен. Полицията, макар и 3 пъти по-многобройна от армията седи като душевноболен абдал, докато групировки и “бизнесмени” перат пари, пренасят дрога и извършват широко-мащабна контрабанда на всичко – от цигари до хора. Българският полицай от епохата на ГЕРБ се отличава с безразличие и липса на всякакъв авторитет в обществото. Показните полицейски акции с дебилни имена се провалиха в гоненето на рейтинги още в самото начало.

Импотентна съдебна власт – Българската съдебна система практически я няма. Законите са на лице, не са по-лоши от европейските, но просто никой не ги прилага. Делата са безконечни и с предизвестен край. Липсват присъди на когото и да било, освен на дребни джебчии и скитници, задигнали пакетче чай от детска лавка.

В основни линии, това са плюсовете и минусите на ГЕРБ. Както се вижда, докато плюсовете са свързани по-скоро с това, което БИ МОГЛО ДА СТАНЕ, ако се прояви съответната воля, минусите са пряко свързани с това, КОЕТО СЕ СЛУЧВА  в държавата.  Курсът, който ГЕРБ следва вече четвърта година ги води неминуемо към политическата пропаст. Все още има варианти, но те са малко. За да спаси своята партийна лодка, Бойко Борисов трябва да премахне всички смехотворни фигури в обкръжението си, като се започне най-вече от Цветанов и Фидосова, които дърпат ГЕРБ към дъното къде с плиткоумие, къде с живо тегло…

Симеон Дянков опази икономиката ни от банкрут, но е време да поразвърже кесията и най-вече – време е да започне да води прозрачна финансова политика, в която ясно да се обяснява какво и защо прави. За увеличаване на пенсии и заплати вече е късно, но не е късно за опростяване на административните блата, в които тънат социалните процедури. Извършването на реални арести и раздаването на реални присъди сериозно ще повдигне доверието в кабинета. Необходимо е повече от всякога да се подведат под отговорност и да се вкарат в затвора водещи фигури в подземния свят, тъй като беззаконието в страната заплашва да придобие епидемични пропорции. Правилното провеждане на предизборната кампания – с минимум демагогия и максимална прозрачност на политическите перспективи е ключът за изплуването на ГЕРБ.

Аз лично оставам песимист по отношение на разрешаването на промените, но както казва учителят Йода – бъдещето е неясно…

Александър Стоянов