Quo vadis, Syria?

Quo vadis? – в буквален превод “Къде отиваш?”, “Накъде отиваш?” или “Към къде си се запътил?”

Съвременната употреба на израза се отнася до християнската традиция, свързана с апокрифните текстове за Свети Петър (Vercelli Acts XXXV), в които Исус отговаря на въпроса на Петър. Отговорът на Исус е следният: “Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат” (лат. Eo Romam iterum crucifigi), подсказвайки на Петър да спечели кураж и да продължи неговото дело.

A girl stands on debris next to a damaged building at a besieged area of Homs, August 2, 2012. Picture taken August 2, 2012. REUTERS/Yazen Homsy  (SYRIA - Tags: POLITICS CIVIL UNREST)Близкият изток, тази изстрадала част от света, погълната от войни и неспирни конфликти, е изправен пред потресаваща хуманитарна криза, причинена от конфликта в Сирия. Това не е фалшива тревога. Не е нещо, което можем да пренебрегнем, защото подлага на изпитание собствените ни принципи за човечност и солидарност, пред които така се прекланяме десетки години.

С повече от 600 хиляди сирийци, избягали от бруталното насилие в страната, гласовете за спасяване на човешкия живот се броят на пръсти. Или поне онези гласове, които могат да променят нещо или да направят нещо. Международният комитет за спасение (IRC) е поредната организация отправила апел към международната общност да реагира по някакъв начин, за да могат да бъдат спасени от ръцете на смъртта бежанци, напуснали домовете си. Международната група, която описва нивото на изнасилвания и сексуално насилие, предупреждава още веднъж, че зимата ще вземе още жертви…

При последния кървав ден, въздушен удар уби 13 души в предградие на столицата Дамаск. Друг изтребител пък удари оживен пазар в централната част на Алепо.

Според Сирийската обсерватория за правата на човека, най-малко 8 деца на възраст между 6 месеца и 9 години са сред убитите при нападение над държания от бунтовници Моадамия. Няколко души са в капан под развалините на срината от ракета сграда. В същото време държавната сирийска телевизия обвинява терористи за смъртта на цивилни. ООН пък продължава със сухото изреждане на кървави факти – над 60 000 убити по време на сблъсъци и въздушни удари от март 2011 година насам; над 2 000 000 души са разселени в самата Сирия.

Международни хуманитарни организации описват причините зад напускането на домовете от толкова много хора – насилието. Това е основната характеристика на този конфликт. Брутално, смазващо насилие, често извършвано пред очите на цели семейства.  В лагерите пък липсва достатъчна медицинска и психологическа помощ, не достига водата, храната…топлината.

Съобщава се за цели квартали, сринати до основи, за разселени семейства, движещи си безцелно само с най-необходимото от село на село, за да избягат от сблъсъците.

Фронтова линия няма – цялата страна е фронт. В същото време в Сирия и целия Близък изток се наблюдава една от най-тежките зими от десетилетия насам. Сякаш проклятието да си бежанец не е достатъчно пагубно, че и студът да бъде враг на изнемощелите. В една бежанска група, намерила подслон отвъд ливанската граница, в долината Бекаа, само едно дете е облечено с топли дрехи – хуманитарни работници съобщават за зъзнещи, изгладнели хора, треперещи от студ. Някои дори нямат обувки. От глад са застрашени над 1 000 000 сирийци.

Световната продоволствена програма (WFP) обяви, че ще помогне на 1 500 000 сирийци, но невъзможността да бъде използвано пристанището на Тартус означава, че много хора не могат да получат помощ.

Междувременно Human Rights Watch обвини армията за продължаващо използване на касетъчни бомби, които са забранени в 111 страни чрез международен договор.

Правозащитната група посочва, че доказателства говорят за използването на ракетни системи БМ-21 Град с касетъчни снаряди от правителствените сили в близост до северния град Идлиб през декември 2012 година и северозападно от град Хама този месец. Има съмнения за използването на ракети “Скъд” из различни части в страната.

В същото време, над 55 правителства подписват писмо, в което се настоява Съветът за сигурност на ООН да отнесе конфликта в Сирия към Международния наказателен съд в Хага. Инициативата, за която се смята, че би имала малък успех заради съпротивата от страна на Русия и Китай, е организирана от Швейцария.

На фона на дипломатически рокади, заместник-външният министър на Сирия заяви пред BBC, че президентът Башар ал Асад възнамерява да има роля във всяко потенциално преходно правителство и ще се кандидатира за преизбиране през 2014 година и определи плана на президента, очертан в неговата последна реч, като надежда за всички сирийци.

И историята продължава. Дипломатите умуват, куршумите намират целите си, а цивилните сирийци бягат по четирите земни посоки. Дебатите продължават, двете страни се обвиняват взаимно, популизмът расте, обещанията се изпаряват, надеждите придобиват червен цвят и в крайна сметка огорчението и усещането, че накрая са останали сами, кара сирийците да мечтаят просто да имат още един ден.

А мирът, така използвана и топла дума, остава единствено на страниците на книги, които ще напомнят, че някога, преди време…