Трудни времена за Нетаняху

Netanyahu_1503227cНякои хора го наричат “Цар Биби”. Премиерът-цар, чието царство го изхвърли, чиито собствени теми не го понасят, и чиито избиратели са недоверчиви към него. Това е един цар, който почти загуби война, въпреки неясния враг. Цар, който успя да завърже един екип от хора с остарели и закостенели виждания, без никакъв реален дневен ред. Единствената причина Нетаняху да бъде премиер днес е, че няма алтернатива. Нетаняху е един от най-популярните израелски премиери…някога!

Днес Израел е по-десен и по-религиозен от когато и да е било. Предизборните кампании, ако ги имаше, изглеждаха като лоша пропаганда, вкарваща страната в един постоянен водовъртеж от страх и омраза – страх към външния враг, и омраза към Иран и Палестинската автономия. Въпреки, че беше ясен изходът от изборите и Израел гласува с голямо прозявка, много предизвикателства се намират под повърхността и до последната минута най-малкият глас може да повлияе на следващото правителство.

Главният сред тях е завръщането на ляво-центристкия блок през последните няколко седмици, което означава, че Нетаняху ще трябва да разчита на коалиционни партньори и да не е толкова свободен в действията си.

Според последните анкети, партията Ликуд и Израел Бейтену трябва да спечелят 32-35 от 120 места. След вота стана ясно, че Ликуд и Бейтену взеха 31 места – по-малко от очакваното, но изгрява нова звезда – партията Йеш Атид и лидерът й, бившият журналист Яир Лапид. Спадът в местата на Ликуд се дължи най-вече на засилването на Еврейски дом, религиозна националистическа партия, която пропагандира анексирането на по-голямата част от Западния бряг, водена от харизматичния и млад политик Нафтали Бенет. Положително е, че а трето място по избиратели се нарежда Партията на труда начело с Шели Яхимович.

Нетаняху загуби места заради центристки партии. Всъщност, ляво-центристкият блок става все по-силен през последните няколко седмици преди изборите, въпреки че е твърде разделен, за да бъде в състояние да предизвика “Биби”.

 В момента не по-малко от четири са ляво-центристките партии: Партията на труда, традиционната социално-либерална партия, която води държавата през по-голямата част от историята й; Йеш Атид, светска партия, ръководена от бивш телевизионен водещ и журналист, който подкрепя идеята за военна служба за всички (крайно религиозните евреи в момента са освободени от задължението да служат в армията) и намаляване на икономическата тежест за средната класа; Хатнуа, чиито лидер Ципи Ливни, бивш министър на външните работи, се фокусира върху участие в мирните преговори с Палестинската автономия и Кадима, която претърпя провал на изборите. Крайно лявата партия Мерец спечели 6 места в парламента, което е успех.

Ако тези лявоцентристки партии обединят усилията си, те биха имали шанс. Ясно е, че Нетаняху ще има доста работа. Той ще трябва да сътрудничи с лявоцентристките партии и ще трябва да избира партньорите си според двете наболели теми: преговори с палестинците и проблемът с ултра религиозното еврейско население в армията.

Ако настоящият премиер реши да се ангажира с преговори с палестинците, той ще е принуден да си партнира с партията на Ципи Ливни Хатнуа. На това ще се противопоставят Еврейски дом и териториалната програма за анексия на Западния бряг. Но ако Нетаняху реши да поддържа своята националистическа линия и отказва да преговаря за мир, той със сигурност ще иска Нафтали Бенет да се присъедини към правителството. Това е и най-очакваният сценарии.

На национално ниво, Нетаняху ще трябва да реши дали иска следващото му правителство да се справи с горещата тема за ултра религиозното население. Този въпрос, значително подкрепен от светската част на израелското население, е основният аргумент на Йеш Атид. Партията, чиято популярност е нараснала значително, е втората сила след изборите с над 507 000 избиратели и може да бъде естествен партньор на Нетаняху по този въпрос. Но това е абсолютно против политиката на двете най-силни религиозни партии, които са вземали участие в последните правителства. Ако Шас, по-умерената религиозна партия, все още може да прави компромиси и да се присъедини към коалицията, реформата ще бъде по-лека и прогресивна.

Без значение от формацията на следващата коалиция, има два международни и два национални въпроса, които ще трябва да бъдат на дневен ред. Първо, международният натиск да се продължат мирните преговори с палестинците. Ако правителството поддържа статуквото, без да се предприемат важни стъпки напред, Израел може да бъде изправен пред международна изолация и осъждане. Израелското лоби в Конгреса на САЩ сега ще има по-малко работа с президента Барак Обама, тъй като той влезе в своя втори, последен мандат.

 Второ, 2013 г. е от решаващо значение за ядрената програма на Иран, който е по-близо от всякога за придобиване на атомна бомба – най-големият страх на Израел. Нетаняху ще трябва да убеди САЩ и света, за да попречи на Иран да продължи програмата си или да бъдат предприети действия. Удар, бил той американски или израелски, ще създаде силни трусове в целия Близък изток и ще разбие баланса на силите в региона.

У дома, основната работа на министър-председателя е да изготви проект за бюджет за 2013 година преди март в атмосферата на международна икономическа криза и увеличаващ се дефицит. Коалиционните му партньори ще трябва да се съгласят с изключително трудната задача в този момент. И накрая, темата за религиозните в армията, за тяхното ангажиране с военната служба – друг важен въпрос, тъй като тази група става все по-голяма част от населението (над 10% в сравнение с 2% през 1948 година) и е влиятелна, без да споделя бремето на армията и останалата част от населението на Израел.

Предизвикателствата са ясни и критически.