Защо (този път) ще гласувам

Максим Проданов

kozloduyПри парламентарни и местни избори – и да гласуваш, и да не гласуваш, в края на деня ставаш горд собственик на „представител“. Подаръкът не е особено желан – ако не си го намразил още от първия ден, то четири години са достатъчно време да ти се доповръща от него. Когато отвориш кутията, от нея изпълзява цяла банда мънички, непознати „представители“, които се пръсват из страната и превземат всичко, което мирише на власт. Този процес се повтаря автоматично на всеки няколко години, а „представител“ може да бъде избран и от смехотворно малък дял от населението.

От друга страна, референдумът, като пряко решение по реален въпрос, се нуждае от 500,000 подписа, за да бъде произведен и не по-малко гласове от тези на миналите парламентарни избори (в случая 60.2%), за да бъде признат. Освен, че е добра причина да не се гласува на парламентарни избори, тази недомислица отвори вратичка за някои политици (избрали, без да осъзнават иронията, имена като „демократи“ и „граждани“) да призоват избирателите си да бойкотират референдума, за да намалят избирателната активност. Първият ти шанс да гласуваш в демократичен референдум, макар и с „не“ – и да вземеш да го бойкотираш. Освен, че е пълен срам, това осакатява и всеки следващ опит за подобно допитване.

Парламентарните банди, които неправилно наричат себе си „политически партии“ (буквално “граждански дялове”) обикновено не се интересуват от мнението ни, освен по въпроса „коя от нас харесваш най-много“. При самия мирис на референдум обаче, сякаш нещо в „мозъка“ им прещрака и главатарите на тези банди започнаха да говорят колко важно било гласът ни да бъде чут:

– Ето вижте, нашата опозиционна банда се интересува от мнението ви. Затова свика референдума и ви призовава да гласувате с „да“.
– Не! Нашата управляваща банда се интересува повече от мнението ви! Затова слушайте какво казваме и гласувайте с „не“!
– А пък нашата малка банда се интересува толкова много от мнението ви, че ви съветваме въобще да не го изразявате – така ще ви чуят най-добре!

На последните два избора съвсем съзнателно не гласувах. Не съжалявам за това. Достатъчно ми е да погледна към уродливите елементи в която и да било партия, за да се убедя, че при всеки възможен избор ме е очаквала голяма доза срам. Сега обаче би ме било срам да пропусна първия шанс да гласувам за нещо различно от банда безлични глупаци, които 4 години да мислят вместо мен.

Не ме е срам и да споделя и причината да гласувам „за“. За мен тя се свежда до това, че щат не щат, гореспоменатите „представители“ ще трябва да гледат на тази инвестиция като на неприкосновена народна собственост с десетилетия напред. АЕЦ е прекалено голяма и централизирана, за да бъде лесно разкъсана и разграбена. Доказателство за това е, че дори родните гении на грабителството не успяха да сведат до фалит или да приватизират АЕЦ Козлодуй, от който страната ни извлича ползи вече близо 40 години. Дори хората, които успяха да претършуват всяко кътче на икономиката ни, не можаха да унищожат този неминуемо печеливш държавен бизнес. Машината за енергия върши своята работа от 1974 година насам и няма изглед да се разделим с нея в скоро време. Самата мисъл ме кара да изгарям от кеф и злорадство.