Свободата на печата в арабския свят – някои въпроси

world-press-freedom-index2013-armeniaСамо три от 22-те арабски страни в Арабската лига – Коморски острови, Мавритания и Кувейт – са подредени в горната половина на тазгодишния Световен индекс за свободата на печата, публикуван от “Репортери без граници”. Предвид състоянието, в което се намират медиите в тези държави сравнение с останалия свят, може би е справедливо. И все пак – има няколко въпроса (интересно, че могат да бъдат зададени в голяма степен и за България – по-долу).

Ето класацията, с промяна в позицията от миналата година- в скоби.

51 Коморски острови (-6)

67 Мавритания (0)

77 Кувейт (1)

(тук е и България – на 87 място)

101 Ливан (-8)

110 Катар (4)

114 ОАЕ (-2)

125 Алжир (-3)

131 Либия (+23)

134 Йордания ( -6)

136 Мароко (2)

138 Тунис (-4)

141 Оман (-24)

146 Палестина (7)

150 Ирак (2)

158 Египет (8)

163 Саудитска Арабия (-5)

165 Бахрейн (+ 8)

167 Джибути (-8)

169 Йемен (2)

170 Судан (0)

175 Сомалия (-11)

176 Сирия (0)

Британският журналист Брайън Уитакър споделя, че принципно, класации от този тип са добра идея, но ако имат полезна методология, което в случая с този индекс може би не е правилно. Или може би индексът се нуждае от различно име.

За начало, наистина ли Коморските острови, Мавритания и Кувейт са толкова далеч напред от останалите? Има разлика от 24 места между Кувейт и следващата арабска страна, Ливан. Наистина ли Оман има повече свобода на словото от Египет? Разработването на обективна мярка за свободата на медиите не е лесна задача. “Репортери без граници” използват шест показателя: медиен плурализъм, независимост на медиите, работна среда и автоцензура, законодателна рамка, прозрачност и инфраструктура. Въпросникът, основен за проучването, също изисква разумни въпроси.

Основният проблем в индекса е, че се придава прекалено голяма тежест на институционалната и правна рамка и твърде малко на въпроса колко добре (или не) журналистите служат на обществото: каква е ползата на свободите, прескачат ли границите – и до каква степен има нещо, което може да се разглежда като обществен дебат?

По отношение на плурализма, съществуването на частни медии се третира като плюс – въпреки, че това може да е измамно, като в Мавритания или някои от страните от Персийския залив, където “частници” са всъщност най-близките до правителството хора.

По същия начин, ниският брой на арестувани журналисти може да е положителен или не знак. Той може да бъде, защото правителството позволява на журналистите да си вършат работата, но и също може да означава, че медиите са напълно опитомени. Един полезен тест е да се провери каква критика може да се направи от висши служители и особено към държавен глава, без да се усеща атмосфера на страх. На тази основа, Египет заслужава по-висок ранг, отколкото има – закрепен на 158-мо място между Ирак и Саудитска Арабия.

По отношение на България, страната се намира на 87 място – спад от 7 места! – между Гвинея и Мадагаскар. Според “Репортери без граници”, Интернет се определя като “сигурно място за журналистите на свободна практика, загатващо се, че в държавата не е отбелязано раздвижване по отношение на реформи и гарантиране на свободата на словото в традиционните медии.