Бахрейн благодари на ОАЕ за изгонването на неудобен лектор

Изследователят Кристиян Улрихсен.
Изследователят Кристиян Улрихсен.

Правителството на Бахрейн изрази благодарност към Обединените арабски емирства, за блокирането на британски академик, който трябваше да говори на конференция на LSE миналата седмица.

Министерството на външните работи на Бахрейн заяви, че решението на ОАЕ е “отражение на силните връзки и братство между ОАЕ и Бахрейн, и пример за сътрудничество в Съвета за сътрудничество в Залива за справяне с такива въпроси.”

Д-р Кристиян Улрихсен от Лондонското училище по икономика (LSE), бе планирано да говори за Бахрейн по време на конференция, организирана съвместно от LSE и Американския университет в Шарджа.

Към края на миналата седмица, властите в ОАЕ се намесиха и заявиха, че няма да бъде разрешена дискусия за Бахрейн. Вместо да реагира срещу това очевидно ограничение на академичната свобода, LSE реши да отмени конференцията.

В изявление, издадено от външното министерство на ОАЕ в понеделник, се заявява, че Улрихсен “последователно разпространява виждания, които делегитимират монархията в Бахрейн”:

“ОАЕ считат, че в този изключително чувствителен момент за националния диалог в Бахрейн, би било безполезно да се позволи пускането на неконструктивни мнения относно ситуацията в Бахрейн от държава в Съвета за сътрудничество в Залива.”

В изявлението се добавя, че е “важно да се избегнат смущения в труден момент около националния процес за диалог в Бахрейн.”

Идеята, че политическото бъдеще на Бахрейн може да зависи от академична дискусия в Шарджа предизвика коментар от бахрейнския активист Алаа Шехаби в Twitter, че или Улрихсен трябва да е невероятно силен, или процесът на националния диалог в Бахрейн е много слаб.

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/alaashehabi/status/306809128507031552″]

Докладът за Бахрейн, публикуван от Улрихсен миналата година, може да се прочете на Интернет страницата на LSE. Той със сигурност е критичен, но едва ли възпалителен. Точно описва управляващото семейство на Бахрейн, като “решено да плува срещу течението на Арабската пролет, незаинтересовано от значителен политически компромис и разчита на външната протекция като гарант за сигурността на режима.”

Улрихсен критикува и ОАЕ, описвайки неговите управляващи като “неспособни или не желаещи да разберат или да толерират форма на политически плурализъм.” Това не се споменава като причина за изгонването му от ОАЕ, но вероятно е допълнителен фактор.

Въпреки, че може да изглежда като малък инцидент, Улрихсен смята, че е част от от по-голям проблем. В статия за Foreign Policy, той отбелязва, че ОАЕ “инвестира сериозно в култивиране на международна марка” и продължава:

“Това включва създаването на връзки с престижни и водещи световни културни и академични институции, като Абу Даби привлича New York University и клоновете на музея “Гугенхайм” и Лувъра, както и по-големите британски университети – включително LSE, Durham и Exeter – получаващи големи суми от страната.”

Един от ефектите, заявява Улрихсен, е че тази тенденция насочва академичния дебат далеч от монархиите от Персийския залив и към “по-безопасни теми”. Както често се случва, управляващите в Персийския залив, се опитват да работят в двете посоки. Те искат слава и почтено име, които идват с връзките с реномирани университети, но без да купуват с тези връзки принципа на академичната свобода.