Думите на Обама пред израелци и палестинци трябва да означават действие

Хаштагът, който покори Twitter на 21-ви следобед казва всичко. #ObamainIsrael беше един от най-използваните тагове през изминалия четвъртък, особено по време на речта на президента Барак Обама пред млади израелци.

BF3yPMVCYAAe-whНямаше никакво съмнение относно целта на посещението: изглаждане на отношенията с Израел и опит да се укрепи повредената връзка с израелския лидер Бенямин Нетаняху, към когото Обама наивно се обръща с прякора му, “Биби”.

Тази очарователна офанзива може да се види по един от двата начина: че Обама се е предал под натиска на про-израелското лоби и идва да заздрави отношенията с елита на Израел. Той направи точните движения, посети правилните места, каза правилните думи и се усмихваше всеки път, когато камерите го улавяха с неговия приятел Биби. Обама даде зелена светлина на израелците да атакуват Иран, като многократно заяви: “Имате гръб”. Той похвали високите технологии в Израел, медицинските изследвания, патентите, както и библийските истории, които свързваше с християнството. Обама прие линията на Нетаняху, че палестинците трябва да признаят не само Израел и неговото право да съществува, но и “еврейската същност” на Израел. Дори когато призова за мир с палестинците, той взимаше страната на Израел, като бързаше да допълва, че липсват възможности за мир, че постоянно се изстрелват ракети, които “стресират израелските деца в съня им”, че насилието в Израел е ежедневие, без да спомене за акциите на държавен терор срещу семейства в Западния бряг.

Другият начин, по който може да се разглежда посещението на Обама е, че тези любовни увертюри са насочване към спечелване на Израел, тъй като президентът разбира, че това е мястото, където ще бъдат проведени най-трудните битки. Тези, които са съгласни с този аргумент вярват, че иска да направи всичко възможно, за да се премахнат извиненията, с които продължава окупацията и в крайна сметка да се спомогне за създаване на жизнеспособна палестинска държава.

Не е ясно кой от двата сценария са истинските цели на посещението на Обама. Това, което е важно, обаче, не са думи, а действията, които ще последват. Какво ще направи президентът и неговите хора, за да подновят преговорите с ясни и недвусмислени условия?

За палестинците, пътуването е страничен ефект, част от необходимия декор за завършване на сцената и да се покаже “уважение” към палестинските стремежи. След малко време, прекарано в Рамала, американският президент, който положи венци на гроба на основателя на ционизма, Теодор Херцел, не показа уважение към основателя на съвременното палестинско национално движение, нито пък е помислял да посети гроба на световноизвестния поет Махмуд Даруиш.

За да бъдем честни, президентът на САЩ отдели време от дългата си, съставена от над 5 000 думи реч, да говори за Палестина , за необходимостта да се сложи край на окупацията и за значение от създаване на палестинска държава – отправяйки въпроса към сигурността на израелците. Също така Обама разкритикува израелците по три теми: че насилието от страна на заселниците не се наказва, че на палестинците не е позволено да се движат свободно и, че на фермерите не им се дава достъп до собствената им земя.

В идните седмици и месеци, ще бъде интересно да се види дали заселническото насилие ще бъде наказано, особено със сегашното представителство на заселниците в Кнесета. Палестинското движение в рамките на Западния бряг, където все още съществуват стотици контролни пунктове на израелската армия между Западния бряг и Източен Йерусалим, както и между Западния бряг и Ивицата Газа, ще бъде тест дали израелците са обърнали внимание на думите на техния новооткрит приятел.

Достъпът до палестинските земи, особено в т.нар. Area C, е още един тест дали израелците искат мир или не. Европейският съюз и САЩ, които подкрепят плановете на премиера Салам Фаяд за развитие на палестинските земи в долината на река Йордан и други селски райони, ще са решаващи за растежа на Палестина и нейната икономика. Добър знак в тази връзка, би било разрешението на израелците за изграждането на палестинско летище в Зона B, близо до пътя Йерусалим – Йерихон.

Въпреки, че думите са важни, разочарованието на палестинците след десетилетия живот под чужда окупация, е част от бита и прави хората скептични, дори към най-искрено звучащи лидери.

Само през миналата седмица, Израел заточи палестински политически затворник, който няма дори присъда и който бе в продължителна гладна стачка, вместо да го освободи. Айман Шарауне, палестинец от Западния бряг, бе освободен при условие, че остане в Газа в продължение на десет години. Това заточение ще е актуално и при условие, че на палестинците им бъде позволено да се придвижват свободно между Рамала и Газа.

Обама говори убедително за свободата. Той заяви, че нито окупацията, нито експулсирането е отговорът. Палестинците имат право да бъдат свободни хора в собствената си земя. Свободата за Айман Шарауне или Самер Иссауи, който е бил в гладна стачка дълго време в знак на протест срещу административното задържане без съд и присъда, може да е знак, че процесът за свободата на една нация е на път да завърши.

Ако продължава липсата на достъп до земята, свободното движение и липсата на наказание за насилие от заселниците в Западния бряг, то ще бъде много трудно да се убеди някого, че Израел има сериозни планове за прекратяването на окупацията над земите, иззети след 1967 година.