Това не е краят на Ердоган. Все още

Protesters in IstanbulБързото развитие на антиправителствените протести в Турция през последната седмица разкри поредица от въпроси, стоящи пред политическия пейзаж на страната. Но дори управляващата Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Ердоган да получи удари, то тя ще остане мощна сила в турската политика за още известно време, като за това спомагат също липсата на силна алтернатива на изборите и наличието на подкрепа сред населението на по-консервативните части на страната.

Както вече стана ясно, вълненията започнаха на 28 май, когато група от 100 природозащитници се събира на известния сред туристите площад Таксим в Истанбул, за да протестират срещу планираното изкореняване на дървета в парка и нараняването на исторически обекти на и около площада. Първоначално демонстрацията е мирна, но прераства в насилие в нощта на 30 май, когато полицията се опитва да разбие палатковия лагер на активистите, като дори някои от палатките са подпалени. Появяват се първите лозунги “Долу Ердоган!”, “Долу диктатора!” и “Единни срещу фашизма!”.

Протестите набират сила. През уикенда на 1 и 2 юни, над 10 000 души се събират на площад Таксим. Много от тях идват откъм квартал Кадъкьой, известен като крепост на Републиканската народна партия, като минават пеша през един от мостовете над Босфора.

Отговорът на Ердоган е предизвикателен, като в същото време има разпореждане полицията да използва сила “докъдето може”, а премиерът е решен, че “няма да се поддаде на дивите екстремисти” и, че ще изведе “един милион срещу всеки 100 000 протестиращи”. Същата нощ избухват бунтове и около 5 000 демонстранти нападат офисите на премиера в квартал Бешикташ в Истанбул.

При сблъсъците между протестиращи и полиция десетки са ранените и също толкова арестувани. Официално се съобщава за 2 жертви, но според активисти са много повече. Така или иначе достъпът до информация е затруднен, заради медийното затъмнение, изключването на комуникации в цели квартали на Истанбул, както и натиска върху представители на пресата.

До края на 1 юни протести избухват в Измир, Ескишехир, Мугла, Ялова, Анталия, Болу, Адана, Анкара, Кайсери и Коня. Много от областите, в които се съобщава за протести са региони, в които Републиканската народна партия се очаква да изведе голям брой привърженици. Коня, Кайсери и Анкара, силни източници на подкрепа за Партията на справедливостта и развитието, са изключения. Най-големите протести в Истанбул и Измир, изкарват на улицата предимно млади протестиращи.

Засега протестите не показват, че партията на Ердоган е под сериозна заплаха или загуба на властта, но също посочват границите на амбициите на премиера. Исканията на протестиращите в Истанбул са свързани с основни права като свободата на словото и изразяването, както и срещу липсата на яснота около вътрешната политика на Ердоган и връзките му с бизнес кръгове.

Управляващата партия е критикувана от опозицията, че политиката на Ердоган може да накърни светския характер на държавата и основните принципи, определени от създателя на турската република, Кемал Ататюрк. От социалните мерки като забраната за продажба на алкохол след 22:00, до амбициите на Турция в Сирия, това са ходове, които подкопават кемалистката доктрина. Но трябва да се спомене, че нарастващото несъгласие в страната не е свързано просто с разделението между религия и светско, а виждането на мнозина турци, че Партията на справедливостта и развитието налага прекалено агресивна форма на капитализъм, при която липсва обществен дебат относно важни обекти като строителството на площад Таксим. В рамките на бизнес средите, разочарованието е свързано с факта, че проекти са раздадени на най-близките съюзници на Ердоган, а собствениците на фирми, проявяващи независимост, фалират.

Разделението на държавата може да се види ясно при отразяването на протестите на Таксим. Демонстрациите окуражиха критичните издания като Hurriyet (турска версия, английска версия) да пишат срещу партията на Ердоган – нещо невиждано от години. На страниците на Hurriyet се появиха заглавия, като “Ердоган вече не е всемогъщ”, докато на другия край – спонсорираната от държавата Анадолска агенция се съобщава за “скандал” между полиция и екстремистки младежи.

Интересно е, че някои издания близки до управляващите реагират различно. Вестникът “Йени Шафак” показа съпричастност към протестиращите и се обяви против проекта за строеж. Във вестник “Заман”, близък до умереното ислямско движение на Фетхуллах Гюлен, се наблюдаваше същата реакция, като показва, че в едно и също време иска близост с Ердоган, но и се спазва дистанция. На страниците на “Заман” могат да се намерят статии на известни либерали в Турция, които критикуват прекомерната сила на полицията, използвана за потушаване на протестите.

Въпреки демонстрациите обаче, Ердоган и неговата партия остават достатъчно силни в позициите си, като в Анадола подкрепата не се е променила. Важно е да се спомене, че липсва силна политическа алтернатива на ПСР. Кемалистката идеология не може да се разглежда като завръщаща се, макар и издигнати лозунги по време на демонстрациите в някои градове. Идолопоклонничеството, лъхащо от кемализма изиграва лоша роля и е причина за постепенното му залязване. Ако съдим по историята на Турция армията също не е вариант, особено реалната възможност за установяване на поредна хунта. Обществото в Турция е изправено пред нелек избор.

От друга страна Ердоган има някои важни политически ходове както вътре, така и навън. Икономическият растеж не може да бъде пренебрегнат, но пък свободата на словото редовно е потъпквана. В същото време преговорите с кюрдските сепаратисти от ПКК бележат развитие, а усилията на външния министър Ахмет Давутоглу Турция да не бъде вкарана във военен конфликт със Сирия, има двоен ефект – самоувереност и позиция, но и неодобрение сред западните съюзници.

Comments are closed.