Трябва ли да делим протестиращите?

ripВчера в сайта Offnews се появи една интересна статия, която предлага протестиращите в София да се разделят на две “крила” – радикално и умерено. До колкото статията задава въпроси относно намеренията на протестиращите, нейното съдържание представлява доста интересно четиво. Но дали трябва да делим протестиращите на крила, групи и течения?

Протестите в София навлязоха в своята втора седмица доста обещаващо предвид запазването на един постоянен “контингент” от десетина хиляди протестиращи, които въпреки всички обвинения по техен адрес за политическо слугуване спрямо опозицията или непарламентарните партии, продължават да се събират и да изискват оставката на кабинета “Орешарски”, като същевременно отказаха да позволят “окупирането” на протеста от конкретна политическа сила.

Но едно е да обикаляш със смислени и забавни лозунги, а съвсем друго – да демонстрираш определено политическо поведение, което да може да се отнесе към умерени и радикални крила и прочие. На първо място, за да се търси умереност или радикализъм е необходимо да съществува политическа платформа, ясно  заявена от протестиращите, на базата на която да се даде оценка за спектъра на тяхната принадлежност. Нека припомним, че по световен стандарт, политическите течения се делят на 3 основни групи – леви (социални), центристки (балансирани) и десни (консервативни). Левите и десните от своя страна се делят на умерени и крайни, като тези две под-категории имат свои собствени вътрешни деления. Центристите се предполага да са по принцип умерени и да търсят баланса между социалната държава на минималната намеса и правовата държава на контрола. В този смисъл радикален център звучи по-скоро като нон-сенс. Същевременно, крайното ляво и крайното дясно имат доста допирни точки, като се предполага, че основната разлика между двете би трябвало да са левия интернационализъм (над-етническо мислене) и десният национализъм (изключващ всички етноси и народи за сметка на основния за страната). До колко в България могат да се открият ясни следи на “ляво” и “дясно” е доста относително. Но още по-относително е да се говори за подобни “течения” и принадлежности по отношение на един протест, който все още отказва да даде ясна платформа от искания, които да бъдат предадени на управляващите.

Всеки един от нас може да отгатне кои са основните искания на народа, тъй като и ние сме част от него. Те в своята същност са обикновено по-скоро леви, свързани със социална справедливост, сигурност на здравеопазването, високи заплати и ниски цени за потреблението. В този смисъл се предполага, че управляващата партия би следвало да е правилния за народа ни избор… но не е. Вместо да отговори на основните обществени искания и нагласи, правителството: се зае да узакони хазартния монопол на Черепа чрез нов закон за залаганията в Интернет; да узакони незаконните цигански гета чрез съмнителен регулаторен правилник; се опита назначи един откровен мутрафон за шеф на ДАНС, а един от потомците на бащите-основатели на СИК – на друга ключова държавна позиция.

Но да се върнем на протестиращите. Според статията в Offnews,  тези, които искат да се спрат обиколките по софийските улици и да се блокира парламента са наречени “радикални” заради лозунга им “Окупирай парламента”. Това звучи наивно. За да бъде подобно “крило” радикално, лозунгът би следвало да се приеме буквално и ние да говорим за група хора, въоръжени с камъни и “Молотов”, които да щурмуват парламента и да се саморазправят със всички вътре, както бе на път да стане през 1997г. Но тук става дума за един стремеж към “усядане” на протеста, който освен да затегне обръча около политиците, се стреми и да пощади краката на народа, които се подбиват в следствие на километрични процесии из целия град. Факт е, че ако протестиращите искат да бъдат чути дойде време те да седят пред парламента, да излязат с позиция и да не си тръгват от там, докато волята им не бъде приета. За съжаление, броя на хората е смехотворен за стандартите на БСП, които не падат за по-малко от милион на улицата.

Групата, наречена “умерените” също се стреми към протест пред (или по-скоро зад) парламента, с цел да се блокира служебния вход на сградата и да се търси сметка на депутатите лице в лице, докато те идват на работа. Заговори се за своего рода “чаено парти” или “Пиене на кафе” следобеда. Колкото и арт и интелектуално да звучат подобни идеи, те са по-скоро несериозни и едва ли имат шанс да доведат до някакво “чуване” от страна на политиците. Ако хората, които приемат подобна форма на протест, не затегнат позициите си, те ще следва да бъдат наричани по-скоро “пасивни” отколкото “умерени”.

В крайна сметка, протестите затихват. Няколко десетки души излязоха вчера в Бургас и Благоевград, там, където преди имаше хиляди. Подобна е и ситуацията във Варна, а и в Пловдив не изглежда по -“бунтовно”. За разлика от март, сега София е сърцето на протеста, но в мащаби, които нямат нищо общо с неделните сбирки през втория и третия месец на тази година. В София вероятно ще се събират хора до края на тази седмица, но с това ще се приключи. Въпреки тежкия старт, кабинета Орешарски ще изкара до зимата, пък тогава, каквото сметка за парно покаже.

За да има някакво развитие на протеста е нужна платформа, искания и по – сериозна консолидация на хората. Правителствата в България са свикнали на протести, най-вече тези на БСП и вече сме свидетели на това как Сергей Станишев с лека ръка подмина протестите, заявявайки, че те хората протестират къде ли не, пък правителствата си управляват без проблеми. Политическото безочие на “Столетницата” и факта, че сдалия властта комунист е мъртъв комунист ме карат да мисля, че само тълпа от стотици хиляди може да донесе промяна, която, както изглежда едва малцина желаят в момента.

Далеч по-вероятен е сценарият, при който хората ще излизат на улицата спорадично, при твърде скандални назначения от калибъра “Пеевски” и по този начин ще се опитват да коригират до някъде политиката на кабинета. За съжаление подобна форма на улична демокрация, която в Рим е довела до формиране на поста “народен трибун” тук надали ще постигне някакви резултати…

Comments are closed.