Активист: светът не умира, бива убиван, а убийците имат имена и адреси

st15-bloody-protester-v-copНа 17 и 18 юни 2013 година се проведе поредната среща на държавите от Г-8. Тази среща породи отново социални вълнения, които не получиха медийно отразяване, макар сигналите за използвано прекомерно полицейско насилие. На 21 юни в сайта на “24 часа” се появи публикация, озаглавена “Не-новините”, обобщаваща събитията около срещата на Г-8. Същата статия, тъй като имаме несъгласие с текста, стана причина от блога да се свържем с активист, участвал на протестите срещу срещата на Г-8, за да получим по-добра представа за събитията. Името му запазваме в анонимност.

Здравей, ще ни кажеш ли какви са твоите впечатления от мобилизацията срещу срещата на Г-8 тази година?

Първо, може би, е важно да обясним малко повече за срещата. Тази година лидерите на 8-те най-силни икономически страни в света имаха традиционната си среща, която тази година беше във Лох Ерн, Северна Ирландия. Избраното място е супер луксозен голф курорт в средата на езеро, заграден със стени, огради, картечни грезда, водни оръдия, чекпойнтове и други подобни инструменти на демокрацията. Традиционно, този род срещи предизвикват яростни протести от 1999 в Сиатъл, когато срещата на Световната търговска организация превръща града в бойно поле между активисти за глобална справедливост (често погрешно наричани анти-глобалисти) и полицията, за да се стигне до прекъсването на срещите.

Проблемът с Г-8, Г-20, СТО и други подобни срещи е, че те представляват в най-ясен вид смъртоносната недемократичност на структурата на глобалната капиталистическа система. Една малка група от предимно бели, привилегировани мъже се събира, за да вземе решения за бъдещето на целия свят, обслужвайки винаги интересите на големите корпорации, производителите на петрол и оръжия, банковите и финансови лешояди и разбира се, неоколониалните интереси на същите тези няколко големи държави, напълно преплетени със споменатите корпоративни такива. Ощетените са страните от бедния глобален юг, гладуващите, околната среда, жертвите на войни и окупации, че дори и хора в страни като Испания и Гърция в контекста на глобалната икономическа криза. Както пише непревителствената организация „War on Want“ в една от позициите си спрямо срещата – Г-8 не е решението, а проблемът сам по себе си . Тази година протестиращите приеха различна тактика – те организираха децентрализирани протести в Лондон, Дъблин и Белфаст.

Какво се случи в Лондон по повод срещата на Г8 и защо там, а не в Северна Ирландия?

Главната мобилизация срещу Г-8 беше в Лондон с цяла седмица от протести, акции, дискусии и лекции. Основният ден беше 11 юни (#J11) който беше обявен за Карнавал срещу капитализма в Уест Енд, Лондон. Уест Енд е мястото, където много от най-кървавите, неетични и буквално смъртоносни корпорации, банки и институции за финансови спекулации имат офиси. Интересното е, обаче, че мнозинството от тези офиси нямат никакви отличителни знаци – табели, означения. Уест Енд е мястото, където мръсният световен капитал, спечелен с разрухата на околната среда, с глада на милиард човеци, с война и смърт, намира своето удобно тайно убежище.

На 11 юни, предвиденият като мирен карнавал, се превърна в сцена на полицейска бруталност и контрол, напълно нереципрочни на заплахата, която протестът представляваше. Полицията се опита да смаже всеки протест в зародиш и преди да започне шествието обгради окупираната сграда, която протестиращите легално използваха като сборен пункт. В същото време шествието направи опит да пробие по различни маршрути път към сградата, за да освободи, блокираните вътре. Полицията имаше заповед да арестува дори без основание максимален брой хора и за целта центъра на Лондон беше буквално военизиран – десетки камионетки с полиция за борба с безредиците, сълзотворен газ, хеликоптери, кучета. Трудно е да се опише, ако не си го видял с очите си. Окупираната сграда беше нападната от полицията, като битката за нея продължи няколко часа с много ранени протестиращи.

Прасетата (нямам никакъв проблем да ги наричам по този начин) включително използваха металния полицейски таран, за да удрят хора по главата, щитовете си, за да смазват, повалени на пода протестиращи, пръскаха сълзотворен газ. Същевременно останалите протестиращи бяха разбити по улиците, за да се прегрупират по-късно и да превземат за няколко пъти основните улици и площади в района. Жестокостта на полицията беше заклеймена дори от по-консервативни коментиращи. Аз лично видях няколко случая, в които след като някой е пребит от полицията, те отказват да повикат медик на помощ. Десетки бяха арестувани за притежание на „остри предмети“, което по-късно се оказаха химикалки и маркери. Полицаите просто подбираха по-тъмни протестиращи и ги хвърляха в камионетките под предлог, че са нелегални имигранти. Не знам вие как го наричате това, но на мен ми мирише на фашизъм. Нали знаете мисълта на Мусолини, който казва, че фашизмът е по-добре да се нарича корпоративизъм, защото той представлява сливането на големите корпорации и държавата. Е, това видяхме в Лондон преди дни, това виждаме и всеки път на срещите на Г-8.

Кои бяха основните цели, чухме за карта на тайните гнезда на големия капитал?

Да, имахме карта на основните скрити офиси на големия капитал в Уест Енд. Сред тях са компании като Бритиш Петролеум, банки като Барклис, търговци и производители на оръжие като БАЕ Системс, Локхийд Мартин, ЕДО, вериги като Праймарк (убили над 1000 работници в Бангладеш само преди месеци). Има една много подходяща мисъл по този повод – „Земята не умира, тя е убивана и убийците имат имена и адреси“.

На втория ден основни цели бяха големите производители и търговци на оръжие на оръжие, а в четвъртък имаше акция срещу най-голямата охранителна компания в света – G4S, виновна за смъртта на мигранти, изтезания, затваряне на деца, след което активистите се събраха пред затвора в Брикстън, за да извикат: „Без затвори, без граници!“. В последния ден направихме асамблея, придружена с лекции от различни активисти в сърцето на звяра – Канари Уорф, лондонският Манхатън.

На много места беше споменато пресилено полицейско насилие, какви са твоите впечатления?

[pullquote align=”left|center|right” textalign=”left|center|right” width=”35%”]Прочетете вълнуващия разказ в първо лице за събитията в Лондон: ОПЕРАЦИЯ DEMOCRACY SHUT DOWN… ИСТОРИИ ОТ ПРОТЕСТИТЕ СРЕЩУ Г8 В ЛОНДОН[/pullquote]Много хора, станали свидетели на военизирания отговор на полицията в Лондон, коментираха в социалните мрежи по-късно, за гледката е била ужасяваща, а насилието – ненужно. Други нарекоха #J11 „черен ден за демокрацията“, в който полицията третира мирни протестиращи като вътрешни терористи, докато в същото време шествия на неонацистки групировки като EDL са не само необезпокоявани, но дори индиректно толерирани от властта .

В редица вестници, включително български издания, беше изрично споменато, че протестите срещу Г-8 били обсебени от анархисти. Какво мислиш по този въпрос?

Четох въпросната статия и се смях на глас. Евтините журналистически клишета, уви, са неизменна част от коментирането на подобни събития. Разбира се, че са били обсебени от анархисти, че движението срещу този род срещу с било продукт на трудна на хора и групи с анархистки или близки до анархизма виждания. От Сиатъл до наши дни. Разбира се, множество различни групи – екологични, антивоенни, групи за солидарност с различни борби в света винаги са участвали и в това се изразява богатството на подобен вид протести. Дори не знам какво иска да каже авторът, говорейки за анархисти.

Протестите срещу Г-8 се случват по време на социални бунтове в Турция, имаше ли усещане за солидарност?

Разбира се. Нека повторим, това е движение за глобална справедливост. Така го наричат активистите, докато медиите обичат да въртят още едно, измислено от тях клише, това за антиблобализма. Не антиглобализъм, а алтерглобализъм – борба за друг възможен свят. Един от основните лозунги тази година беше: „London, Athens, Istanbul – global war on capital“ (Лондон, Атина, Истанбул – глобална война на капитала). Турски приятели се присъединиха към нас, а по време на деня срещу милитаризма, беше многократно подчертано, че протестираме срещу компании, които не само убиват с оръжията си деца в Газа или Пакистан, но и протестиращи в Турция, Бахрейн и навсякъде по света.