България между Belle Epoque и Националната катастрофа.

На война като на война...
На война като на война…

Протестът на красивите (Protestation de la belle) може и да роди Красива епоха (Belle epoque)* за България, но може да доведе до нещо съвсем различно. Вече трета седмица протестиращите в центъра на София, творят вицове и постери, пият кафе, свиркат пеят и се забавляват пред различни институции с нулев ефект. Междувременно политици от всички ешелони на властта демонстрираха пълно пренебрежение към “улицата:, заклеймявайки народа като безгласни лумпени и помияри. Протестът в настоящият си вид е пасивен, дори стерилен и крайно непродуктивен. Имайки в предвид, че политици ходят въоръжени, насъскват всякакъв платен добитък срещу хората, а хамстери, орехови дървета и всякаква друга флора и фауна пуснаха народа “у лево”, хората се държат прекалено културно и спокойно. Липсата на постоянно народно присъствие пред парламента помага да се засили впечатлението за несериозността и преходността на протеста.

Но управляващите трябва да внимават, защото Красивия протест може да се превърне в Страшен, красивите, могат да станат плашещи, умните – безумни, а можещите – способни на какво ли не. България и народът се намират в състояние толкова безизходно, че една малка искра може да подпали народното недоволство. Чуват се гласове за камъни, дървета и молотовки и то не само за пред парламента, но и за сред по-заможните предградия на София – Драгалевци, Симеоново, Бистрица… Лошото е, че обезумялата тълпа няма да подбира ако се стигне до саморазправа. Ето защо подобен изход не е благоприятен за никого в България, освен, може би, за хора като Сидеров и неговите копои.

Истината е проста – протестът или трябва да заеме твърда позиция на уседнала окупация на Народното събрание, или е по-добре хората да се разотидат по домовете си и да зарежат тази работа с красивото протестиране, защото тя няма бъдеще.

Но разотиването по домовете няма да донесе нищо добро на страната. Правителството вече даде ясни заявки за корупция, мутрогархична сервилност, изпълняване капризите на двете партии с най-малко подкрепа от народа само за да може властта да се държи на всяка цена. Днес стана ясно, че правителството се готви да емитира нов дълг от 1 000 000 000 лева, въпреки че получава стабилен бюджет с излишък от служебния кабинет на Марин Райков. Популитките мерки на кабинета не отговарят на исканията на хората, а достигането на същинската част от плана Орешарски, която предлага мерки, които все още намират одобрение сред хората се отлага за незнайно кога. Преразпределението на областните управители, липсата на позиция по неизгодните енергийни договори, назначаването на съмнителни лица в министерствата, обявяването на Сидеров за шеф на етичната комисия и приемането на реваншисткия закон срещу партиите, преминали 1% бариера само доказват че от кабинета “Орешарски” и 42-то Народно събрание не може да се очаква никаква демократичност. За пореден път конституционната рамка и обслужващите я закони ще бъдат заметени под килима, а държавата ни ще бъде възседната и яхната от новите стари мутрогарси и техните политически марионетки.

Както вече споменах, нужно е затягане на позицията, нужно е изчистване на основните искания от страна на хората и най-вече нужни са кардинални промени в основния закон на страната, които да доведат до съществени промени в политическата, социалната и икономическата структури в България. Само и единствено по този начин можем да търсим някакво бъдеще за страната, която в момента представлява кремиран труп в пещта на Псевдопрехода.

—————————————————–

* Belle Еpoque – Период от около три десетилетия в края на XIX и началото на ХХ век, в който съществува пълен безвизов режим за пътуване по света, свързан с прояви на “глобализация”, които дори днес остават немислими – свободна конвертируемост на валутите, гарантирани със златен стандарт, липса на ограничения в пътуването между отделните държави, налагане на светската култура и общество, в които успешното образование е поставено на едно ниво с успешния бизнес или престижа на военната кариера. Време на открития, международни форуми и подем на изкуствата.