Провал на политическия ислям?

Supporters of president Mursi waving a national flag run from tear gas during clashes with riot police in CairoСлед като египетската армия свали воденото от ислямиста Мохаммад Морси правителство, коментатори побързаха да обявят края на ерата на ислямистите и политическия ислям. Такива прибързани заключения, обаче, не успяват да разгледат по-дълбоки въпроси, като: дали сме свидетели на началото на края на религиозно-базираните партии или това е провал на ислямистите да управляват ефективно и новаторски? Колко вреда има първият опит на Мюсюлмански братя да управлява? Дали свалянето на първият демократично избран президент в съвременната история на Египет, подкопава демократичния преход?

Да започнем с това, че основните лидери в Братството са преживели десетилетия на преследване, затвор и изгнание от военните и ръководителите на авторитарни режими. Въпреки усилията през последните шест десетилетия от светските лидери, като Гамал Абдел Насър за отслабване и изолиране на религиозните им съперници, стегнатите мрежи на ислямистите им позволиха да издържат на бруталните атаки на светската власт и в крайна сметка да увеличи броя на последователите.

Активистите на Братята в Египет се подхранват с вярата в божествената победа на движението и са готови да издържат всякакви трудности, дори да жертват живота си, в името на крайния резултат. Десетилетия на преследване, довели до воденето на най-вече подземен живот на Мюсюлмански братя, са оставили дълбока следа в психиката на членовете на движението. В резултат на това те виждат по-голямата част от обществото като враждебно към каузата им. Свалянето на Морси от египетските военни ще засилва тази обсада в манталитета им и чувството за страдание и несправедливост сред Мюсюлмански братя и техните последователи.

Ако историята е наш водач и учител, в краткосрочен план ислямистките лидери ще дадат за свой приоритет единството и солидарността на организацията с вадене на важни уроци. Може би ще заровят главите си в пясъка и ще обявят света в заговор срещу тях. Мюсюлмански братя са започнали вече да мобилизират хиляди последователи, а задачата е много по-лесна – защита на конституционната легитимност срещу “фашисткия преврат” на военните. Като една от най-силно организираните в социален и политически план организации в Египет, Братството може да разчита на силната си база, която представлява между 20% до 30% от гласуващите египтяни.

Въпреки, че ислямистите ще останат ключови участници в най-засегнатите от арабските бунтове страни, техният образ е сериозно накърнен. За широката маса теорията и практиката на политическия ислям нямат значение в момента, тъй като лидерите на Мюсюлмански братя не успяха да задоволят нуждите на египтяните.

Повече от година след влизането във властта, лошото управление на ислямистите и сриването на икономиката, не съвпадат с твърденията им, че са квалифицирани мениджъри, администратори и търговци, по-добре подготвени да предоставят социални услуги и работни места, отколкото техните светски авторитарни предшественици. Те се оказаха също толкова некомпетентни, липсват им оригинални идеи, както и управленски и административни умения.

Далеч от подобряването на икономическото състояние, обърканият стил на управление на ислямистите всъщност изостри социалната криза, доведе до повече трудности сред бедните и тенденция към намаляване на средната класа. На първата годишнина от управлението на Морси, милиони демонстранти, някои гласували за Мюсюлмански братя, изпълниха улиците, изискващи оставката му. Той отчужди не само лебиралната опозиция, но също така разгневи хиляди млади египтяни. Мюсюлмански братя и други ислямисти направиха катастрофална грешка, като не разработиха различни идеи, най-вече свързани с икономиката. През последното десетилетия много ислямистки движения бяха критикувани за липсата им на добра икономическа програма- те се оправдаваха, че щом бъдат допуснати до управлението, ще могат да развият програмите си. Политическият ислям страда от липса на оригинални идеи, приличащ на огромно тяло, но с малка глава.

Общественото недоволство срещу Морси надхвърли слабите икономически резултати и авторитарните начини на неговата система да укрепи ислямисткото движение. Ислямистите така и не преминаха психологическата граница от опозиционна да се превърнат в управляваща група. Въпреки солидното мнозинство в парламентарните и президентските избори, те действаха така, сякаш целият свят е срещу тях, а надценяването им донесе неправилно преценяване на ситуацията. Вместо да изпълни обещанията си, като изграждане на широка основа и да приобщи към правителството другата голяма ислямистка партия – Ан Нахда, Морси опита да монополизира за Мюсюлмански братя цялата власт в страната и държавните институции.

Морси наистина наследи администрация, която е политически поляризирана и финансово нестабилна. От самото начало се изправи срещу силна съпротива от страна на държавните институции, включително полицията и силите за сигурност, както и на незнайните интереси на старата гвардия. По същия начин реагира и либералната опозиция в Египет, която таи дълбоко недоверие към Мюсюлмански братя, които застрашават светската същност на Египет. Това провокира либералите да се обърнат към военните да извършат недемократично действие срещу демократично избран президент. Разломът между ислямисти и националисти, появил се през 1950-те години, все още съществува и културните войни в никакъв случай не са привършили. Така например във вестник “Ал Хаят”, Адонис, известен сирийски светски поет и яростен противник на ислямистите, твърди, че борбата между ислямисти и светски ориентираните националисти е нещо повече от културен сблъсък – става дума за “бъдещето на арабската идентичност, арабското бъдеще”.

Независимо от критиките, отправени срещу Морси, няма нищо уникално в изпитването на границите на новопридобитата власт от страна на ислямистите, попаднали в сляпа политически амбиция. Въпросът не е дали ислямистите са либерали или новородени демократи (не са нито едно от двете), въпреки че се представят като шампиони на конституционната легитимност. Техният мироглед и същност гарантира, че най-вероятно ще подкрепят консервативна, нелиберална демокрация.

Независимо от това, ислямистите, включително и ултра-консервативните, подчертаха ангажимента за институционализиране на демокрацията и да бъдат приети нейните параметри и правила. Това е добра новина, защото либерализмът не предшества демокрацията – обратното е. След като на практика са заложени демократични институции и политически практики, следва дебатът за индивидуалните права и малцинствата, както и ролята на религиозното в политическия живот – свободата на изразяване и други теми.

Премахването на Морси от военните подкопава крехкия демократичен експеримент в Египет, защото има реална опасност отново ислямистите да бъдат потиснати и изключени от политическия процес. Вече има цял списък с имената на лидери от Мюсюлмански братя, които трябва да бъдат арестувани. Това не предвещава нищо добро за демократичния преход, защото няма да има институционализиране на демокрацията без Братството – най-голямото движение в Близкия изток.

Последиците и ехото от събитията ще надхвърлят Египет в съседните арабски държави от Близкия изток. Ислямистите са разтревожени, че народното недоволство може да се обърне срещу тях. След мащабните арабски въстания от 2010-2012 година има широко разпространено схващане сред арабите, че ислямистите печелят неудържимо. Тази представа се обърна с главата надолу, след като милиони египтяни протестираха срещу ислямистите в Египет и последвалото сваляне на Морси. В момента Мюсюлмански братя се превръща в черна марка за политическия ислям като цяло.

Като основна ислямистка организация, създадена през 1928 година, провалът на първия опит на Мюсюлмански братя да управляват, вероятно ще опетни отношенията с другите клонове в Палестина, Йордания, Сирия, Тунис и Мароко. Хамас вече се възстановяват от силната буря в Кайро, а Мюсюлмански братя в Йордания усещат засилващо се налягане върху тях. Сирийските ислямисти са дезориентирани и се страхуват, че приливът ще се обърне срещу тях. Либералната опозиция в Тунис се енергизира и планира настъпление срещу управляващите от Ан Нахда. Дори умерените ислямисти от Партията на справедливостта и развитието в Турция гледат с тревога на ставащото в Египет.

Независимо от тези събития, все още е рано да се слага некролог на ислямистките движения.

Използвани са мисли на Фауаз Джорджес.

Comments are closed.