Ако приемем, че Конгресът на САЩ даде подкрепа, Вашингтон, заедно със своите съюзници, скоро ще започне военни удари срещу цели на сирийския режим. Ако е така, тези действия могат да се окажат далеч от интересите на сирийския народ. Администрацията посочи необходимостта да се накаже, възпре и предотврати използването на химически оръжия – защитима цел, въпреки че сирийците пострадаха от много зверства по време на конфликта, без това да създаде колективни действия в тяхна защита. Администрацията също така прави всичко възможно и да защити името на Вашингтон, след като Обама очерта “червената линия” в сирийската криза. Съвсем отделно от словата на възмущение, приоритетът трябва да бъде благополучието на сирийския народ.
Независимо от възможната сила на ударите и техният вид, по дефиниция атаката е безумно действие в момента. В един конфликт, който е навлязъл в смъртоносна фаза, в район близък до точка на кипене – това ще предизвика мощен взрив. Последствията почти със сигурност ще бъдат непредсказуеми и все пак могат да бъдат посочени някои от възможните последици:
- Идеята за военна атака няма да събере дори минимален международен консенсус, като в случая събирането на доказателства за използване на химическото оръжие, ще се окаже също безсмислено. Предвид фалшивият претекст на САЩ да навлезе в Ирак през 2003 година, а след това поляризацията около сирийската криза, доказателство, предоставено от САЩ ще е недостатъчно, за да бъде спряно разпространението на скептицизъм.
- Може би ще обезкуражи бъдещото използване на химически оръжия, дори само заради заплахите отвън, които виждаме сега. Ако режимът се окаже пред това да се бори за оцеляването си, този аргумент може и да не тежи толкова. Елементи в рамките на бунтовниците – крайни фракции – също могат да се изкушат да използват такива оръжия и след това да отправят обвинения именно с цел провокация. Появява се и възможността да има части от режима, които да искат властта за себе си и да целят свалянето на правителството.
- Атаката над Сирия може да доведе до ескалация на насилието, тъй като режимът може да отмъсти на бунтовниците в районите под тяхна власт, докато опозицията се стреми да се възползва от възможността да напредне.
- Малка или голяма ескалация на напрежението (като ответни действия от страна на режима, Иран или Хизбулла) са възможни, но засега са по-скоро не толкова вероятни, поради големите рискове, макар това да зависи също от обхвата на ударите.
- Военните действия, които САЩ заявиха, че нямат за цел да провокират срив на режима, не могат да имат траен ефект върху баланса на силите в самата Сирия. Действително режимът може да стигне до победа в пропагандната война, твърдейки, че застава срещу агресията на САЩ и по този начин за сплоти около себе си регионалното и международни становище около антизападната и антиимпериалистическа реторика.
Основен въпрос във връзка с евентуален военен удар е дали дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта могат да получат тласък като последица от атаката. Най-вероятно не – режимът и съюзниците му едва ли ще седнат на масата за преговори.
Независимо дали САЩ ще започнат военни удари или не, отговорното отношение трябва да включва опит да се оптимизира дипломатически пробив. Трябва да се стигне до реални преговори с Иран и Русия, без които разрешаването на кризата не би било възможно.
Наложително е да се сложи край на тази война. Ескалация, регионална нестабилност и международно напрежение не служи на никой интерес, освен на продавачите на оръжие.
Превод с авторски коментари от заявление на Международна Кризисна Група от 1 септември. Оригиналното заявление е достъпно тук: Syria Statement