Декларация на арабски леви организации: “Солидарност с революцията в Сирия и срещу международна интервенция!” (пълен текст)

На 31 август коалиция на леви организации в страните от Близкия изток – Революционни социалисти (Египет), Революционна левица (Сирия), Съюз на комунистите (Ирак), Ал Мунадил-а (Мароко), Социалистически форум (Ливан) и Лигата на работниците (Тунис) – издадоха декларация с призив за солидарност с революцията на сирийския народ и противопоставяне на чуждестранната интервенция. Текстът е публикуван в сайта “Ал Маншур”.

Над 150 000 убити, стотици хиляди ранени и инвалиди, милиони разселени вътре и извън Сирия. Градове, села и квартали са унищожени, изцяло или частично, като се използват всички видове оръжия, включително и военни самолети, ракети Скъд, бомби и танкове, всички платени от потта и кръвта на сирийския народ. Това беше под претекст за защита на родината и постигане на военен баланс с Израел.

Но въпреки огромните загуби, споменати по-горе, сполетели всички сирийци и бедствията, които са им нанесени, нито една международна организация или голяма държава – малка или не – не смята, че трябва да се осигури практическа солидарност или подкрепа на сирийците в борбата им за техните най-основни права, човешко достойнство и социална справедливост.

Единствено изключение правят някои страни от Перскийския залив, по-конкретно Катар и Саудитска Арабия. Въпреки това, тяхната цел е да се контролира естеството на конфликта и да го насочат в посока на религиозен сблъсък, изкривяване на сирийската революция като отражение на дълбокия им страх, че революционния пламък ще достигне бреговете им. Затова те подкрепиха мракобесни радикални групи, идващи в по-голямата си част, от четирите краища на света, за да наложат гротескна визия за управление въз основа на ислямския закон. Тези групи бяха ангажирани, отново и отново, в ужасяващи кланета срещу сирийски граждани, които се противопоставят на техните репресивни мерки и агресия в контролираните от тях райони.

Сбор от враждебни сили от цял свят са в заговор срещу сирийската революция, която избухна в съзвучие с въстанията, разпространени в голяма част от арабския свят и Магреб за последните три години. Народните въстания с цел да се сложи край на насилието, несправедливостта и експлоатацията, както и постигане на права за свобода, достойнство и социална справедливост.

Все пак, това не само провокира местните брутални диктатури, но и повечето от империалистическите сили, които искат да се увековечи кражбата на богатството на нашия народ, в допълнение към различните реакционни сили в региона и съседните страни.

Що се отнася до Сирия, алиансът, който води борба срещу революцията на народа, включва множество реакционни религиозни сили, ръководен от Иран и религиозни милиции в Ирак и, много тъжно, Хизбулла като ударна сила, която се дави в блатото да защитава дълбоко корумпиран и престъпен режим.

За съжаление тази ситуацията също опетнява традиционното арабско ляво със сталинистки корени, дали в самата Сирия или Ливан, Египет и останалата част от арабския регион – и като цяло в света – ясно пристрастно към ужасния алианс около режима на Асад. Обосновката е, че някои го виждат като “устойчив” или дори “режим на съпротивата”, въпреки дългата си история в защита на ционистката окупация в Голан, потушаване на въстания в съпротива срещу Израел, било то на палестинци или ливанци и остава тих от 1973 година насам. Това пристрастие ще има сериозни последици за позицията на обикновените сирийци по отношение към лявото като цяло.

ООН и Съвета за сигурност по-специално, не успяха да осъдят престъпленията на режим, който сирийският народ отхвърля непрекъснато мирно в продължение на повече от седем месеца, докато куршумите на снайперисти убиват демонстранти един по един и ден след ден, и същевременно най-влиятелните активисти са били задържани и подложени на най-тежки видове мъчения в затворите и центровете за задържане. През цялото това време, светът остава напълно безмълвен и в състояние на пренебрежение.

Ситуацията продължава с малка разлика след като хората решиха да вдигнат оръжие, както и появата на Свободната сирийска армия (ССА), чието командване и войници в голяма степен дойдоха от редовната армия. Това доведе до ужасяваща ескалация на престъпленията от страна на режима.

Руският империализъм, най-важният съюзник на режима в Дамаск, който му предоставя всички видове подкрепа, остава нащрек да блокира всеки опит да бъдат осъдени тези престъпления в Съвета за сигурност. САЩ, от друга страна, все още няма реален проблем с продължаване на статуквото, с всички последици и унищожаване на страната. Въпреки заплахите и сплашването от американския президент всеки пък, когато някой от опозицията повдига въпроса за използването на химическо оръжие от страна на режима – до последната ескалация, когато се счете, че е премината “червената линия”.

Ясно е, че Барак Обама, който създава впечатлението, че ще продължи с неговите заплахи за военна намеса, ще се чувства неудобно ако не отправи заплахите.

Предстоящият удар срещу сирийските въоръжени сили се ръководи от САЩ. Но това ще се случи с разбирането и сътрудничеството на съюзническите империалистически държави дори без обичайния фарс, известен като международна легитимност (а именно решенията на ООН, който остава представител на интересите на великите сили, независимо дали са в конфликт или в съюз, в зависимост от обстоятелствата, различията и баланса между тях). С други думи, ударът няма да чака Съвета за сигурност.

За съжаление много хора от сирийската опозиция залагат на този удар и позицията на САЩ като цяло. Те вярват, че това би създало възможност за тях за вземат властта, като прескочат борбата на масите. Не е изненада, след като представители на тази опозиция няма резерви в това да предостави информация на САЩ относно цели на удара.

Във всички случаи, ние сме съгласни относно следното:

Западният империалистически съюз ще удари няколко позиции и основни части на военната и гражданската инфраструктура в Сирия (с няколко жертви, както обикновено). Въпреки това, ударите няма да бъдат предназначени за сваляне на режима. Те са просто с цел наказание, по думите на Обама, на настоящото ръководство на Сирия и да запази лицето на американската администрация, след всички заплахи, свързани с използването на химически оръжия.

Намеренията на президента на САЩ да накаже ръководството на Сирия, не произтича по никакъв начин от солидарност на Вашингтон със страданието на децата, които паднаха в Гута, а поради ангажимента си към жизнените интереси на САЩ и вътрешната сигурност, в допълнение към интересите около сигурността на Израел.

Сирийската армия и нейните регионални съюзници, водени от режима в Иран, няма да има достатъчно кураж, за да изпълни заплахите си, че всяка атака срещу Сирия ще възпламени война в целия район. Но този вариант остава на масата, като крайна мярка, с катастрофални резултати.

Предстоящото западно империалистическо нападение не е предназначено за подкрепа на сирийската революция, по никакъв начин. То ще има за цел да докара Дамаск на масата за преговори и да позволи на Башар Асад да се оттегли, но като се запази силата на режима, докато се подсилят позициите на американския империалиализъм в Сирия срещу руския империализъм.

Колкото повече тези, които участват в продължаващата мобилизация – които са наясно и посветени на бъдещето на Сирия и нейния народ – реализират тези факти и техните последици и резултати, толкова повече това ще допринесе за оказване на помощ на сирийския народ успешно да произведе революционно ръководство. В процеса на борбата, ангажирана въз основа на настоящите и бъдещи интереси на своите хора, това би довело до радикална програма в съответствие с тези интереси, които биха могли да насърчават и да се прилагат на практика по пътя към победата.

Не на всички форми на империалистическа намеса, независимо дали са от САЩ или Русия. 

Не на всички форми на реакционните религиозни намеси, независимо дали от страна на Иран или страните от Персийския залив.

Не на намесата на Хизбула, която дава основание за максимално осъждане .

Долу всички илюзии за предстоящ военен удар на САЩ .

Отворете оръжейните складове за сирийския народ да се бори за свобода, достойнство и социалната справедливост .

Победа на свободната демократична Сирия и долу диктатурата на Асад и всички диктатури – завинаги .

Да живее революцията на сирийският народ.

Революционни социалисти (Египет), Революционна левица (Сирия), Съюз на комунистите (Ирак), Ал Мунадил-а (Мароко), Социалистически форум (Ливан) и Лигата на работниците (Тунис)