От дълбока древност територията на днешна Сирия лежи по пътя на големите търговски, религиозни и политически сили. Населението на земята, известна и като Плодородния полумесец, е било изложено постоянно на войни, нашествия и природни бедствия, водещи до големи миграции, формирали социалната структура на сирийския народ. Този микс от култури, религии и общности може да се види и до днес, а особено важно е да припомним тези факти поради важните събития, които се случват в Сирия.
Анализатори и изследователи на сирийската трагедия единодушно се съгласяват, че Сирия, която знаем в началото на бунта е претърпяла радикална трансформация. В светлината на последната конференция на сирийската опозиция как най-добре би могло да се подходи по отношение на възстановяването на Сирия след ерата на Асад, е важно да се очертаят нововъзникналите религиозни и общностни разколи върху фона на евентуална разпокъсаност на страната. Тази преоценка на демографската реалност в Сирия е още по-необходима в период, когато над 6 милиона сирийци са вътрешно разселени заради конфликта, а над 2 милиона и половина са бежанци в съседни страни.
Мюсюлманите са мнозинството от населението в Сирия, като най-надеждните оценки (поради липса на добри и постоянни изследвания върху населението) посочват, че мюсюлманите сунити са малко повече от 74%. В рамките на мюсюлманската общност следващите по големина подгрупи са шиитите алауити, представляващи 11%, друзите – 3%, шиити дванадесетници – 1%, шиити исмаилити – 0,5% и други групи, включително зайдити – 0,5%. Страната е дом и на християнско малцинство, както и на еврейска общност, която през последните десетилетия е почти изчезнала. Всички не-мюсюлмански малцинствени групи, кобинирани заедно, представляват 16% от населението.
Мюсюлманите сунити живеят на територията на цяла Сирия, като в тази група влизат и кюрдите, туркмените, чеченци, босненци и албанци, които съставляват част от не-арабското сунитско население на Сирия.
Статистиката показва, че темповете на растеж между алауити, християни и друзи са относително ниски, но процентът на емиграция сред тези общности се увеличава, което допринася за консолидирането на сунитите като мнозинство. Демографските проучвания, проведени през 2004 година показват, че процента на нарастване на населението в три провинции с несунитско население е 1,8%, докато в провинциите с преобладаващо сунитско население, като Дейр ез Зор, Идлиб и Дараа, той е над 3%.
- Мюсюлманите сунити
Може да се каже, че мюсюлманите сунити са мнозинството от населението във всички провинции на Сирия. Има две изключения: Суейда, в най-южната част на страната, където мнозинството са друзи, допълнени от християни и сунитско малцинство, и двете крайбрежни провинции Латакия и Тартус, където алауитите представляват повече от 80% от населението в селските райони. Мюсюлманите сунити са представлявали мнозинство по крайбрежието в миналото, но тези градове – Латакия, Тартус, Банияс и Джабле – получават бърз растеж и урбанизация, като се увеличава постепенно алауитското население.
Традиционно, сирийските сунити се радват на голямо политически и икономическо състояние, особено в историческите градове Дамаск и Алепо – двата най-големи града на Сирия. Тези два града са подслонявали древни пазари, дюкяни на безброй търговци и занаятчии, в миналото са били главни центрове по Пътя на коприната. Хомс и Хама също представляват търговски спирки за керваните, но са и центрове на земеделска продукция; пристанищните градове Латакия и Тартус също са важни исторически. Тези вековни икономически центрове на Сирия са с главно сунитско население и до днес. До Втората световна война, феодалите на тези градове и околностите им също са мюсюлмани сунити.
Продължаващата борба в Сирия значително повлиява на демографската структура в редица сунитски райони, особено в град Хомс, голяма част от който е разрушена, а в някои квартали на Алепо са унищожени цели фабрики и търговски обекти. В покрайнините на Дамаск и в селските провинции Хама, Идлиб и Дараа демографските загуби са огромни. Боевете също карат мнозина да избягат. В допълнение, кланета насочени срещу сунитски села, допринасят за нарушаване на демографската картина.
От етно-лингвистична гредна точка, може да се каже, че сунитите, представители на малцинствата, са интегрирани в социалната структура на Сирия, както и са разпръснати из цялата територия на страната. Много от тези етнически малцинства, включително кюрди и тюркмени, са приели до някаква степен “арабския” начин на живот, особено в големите градове. Други групи са запазили повече от езиковото и етническото си наследство, но те също се считат за неразделна част от Сирия. Прави впечатление кюрдското население, което е характерно със своите специфики и желание за автономност – най-вече сред групите, живеещи в северните райони на провинциите Ал Хасаке, Рака и Алепо. В момента някои от тези части на кюрдското население воюва с ислямистките групи в Северна Сирия, както и поддържат добри отношения със Свободната сирийска армия.
- Алауитите
Алауитите, наричани също нусайрити, са най-голямата не-сунитска част от ислямското население в Сирия, като броя им се оценява между 700 000 и 1 000 000. Исторически източници сочат, че шиитският ислям пуска корени на няколко места в Сирия, по-специално в северната част на страната, където се установяват династиите на Хамданидите със столица Алепо. Като цяло, в отношенията между различните общности на шиитите в Леванта, липсва хармония, противно на твърденията на някои съвременни анализатори, призоваващи за единство на шиитския ислям, който трябва да се изправи срещу сунитския блок. В действителност всяка отделна част от шиитите имат своите специфики и се различават от други.
Докато има голям процент от сунитите в Сирия, които не са араби, по-голямата част от алауитите, подобно на друзите, са от арабски произход.
Най-общо може да е каже, че алауитите се простират по протежение на брега на Средиземно море от Северен Ливан до Южна Турция. На изток традиционно поселението им граничи с крайбрежните възвишения. Като провинции може да се определи, че главно населяват Латакия и Тартус, като има значителни поселения в западната част на Хама, както и в части на Хомс. Традиционно алауитското население е свързвано със селското стопанство и селските райони, но през втората половина на 20-ти век се наблюдава постоянно нарастване на алауитите в големите градове, особено в крайбрежните Латакия, Тартус и Банияс. Те също имат силно присъствие в столицата Дамаск и в икономическата столица на Сирия, Алепо. С течение на времето, някои квартали на тези градове се обособяват в алауитски.
Днес, в атмосферата на война в страната, алауитските части в големите градове като Хомс, са пощадени от гнева на силите за сигурност, но продължителните сблъсъци и ескалиращото насилие правят тази малцинствена група цел за някои революционни групи. В резултат на това, данните показват, че големи части от общността на алауитите напускат предградията на Дамаск в посока крайбрежието. Към алауитите принадлежи и голяма част от управляващата класа в Сирия днес.
- Друзите
Друзите, известни и като “мууахидун”, водят началото си като клон на исмаилитите (отново клон на шиитския ислям) в Египет по времето на Фатимидския халифат от 11 век. Днес друзите живеят главно в Сирия, Ливан, Палестина и Йордания. В самата Сирия се намира най-голямата общност на друзите с население между 500 000 и 700 000.
Повечето от друзите в Сирия живеят в областта Суейда, в южната част на страната. Масово се заселват там в средата на 17-ти век, като се има предвид, че това е ново обиталище – традиционно друзите населявали северните части на Сирия и Дамаск.
Преди бунта от 2011 година големи части от общността на друзите живеят в Дамаск и предградията му, както и в Голан, където има не по-малко от 20 селища на друзи, включително четири града в окупираните части на Голанските възвишения. В северната част на страната 17 са градовете с преобладаващо население от друзи, главно в провинция Идлиб.
Бунтът се отразява тежко на общността на друзите, особено онези в Дамаск. Десетки хиляди избягват от домовете си. В западната част на Суейда има множество щети върху селища на друзи, причинени от боевете между армия и бунтовници.
- Шиити дванадесетници
Шиитската общност е вплетена дълбоко в социалната тъкан на Сирия с цялото си културно и религиозно богатство. Подобно на други сирийци, шиитите нямат връзка с форми на фанатизъм и екстремизъм. Шиитските религиозни власти са самостоятелни и не приемат поръчки от външни лица. Но въпреки, че шиитският ислям е част от историята на Сирия от стотици години, шиитите дванадесетници намаляват постепенно в Сирия, особено в средата на 20 век. Някои данни показват, че населението от тази група възлиза на 0,4% от общото сирийско население през 1953 година.
Географски, сирийските шиити са базирани на няколко места, като най-вече в Дамаск. Други райони включват градове и села в провинциите Идлиб, Алепо и Хомс, включително области в Хама. Има и ограничени поселения в източната провинция Дейр ез Зор, южната Дараа и Рака.
Последиците от Иранската революция от 1979 година не се ограничават до Ирак и Ливан. Под управлението на Хафез Асад, Сирия застава на страната на Иран (шиитска държава) срещу Ирак (сунитска държава). Подобно на Ирак и Ливан, Техеран вижда в Сирия възможност за разпростиране на шиитското влияние, контролирано от Иран.
В резултат на това от 1999 насам постепенно Техеран налага свое влияние. Въпреки това, той не е в състояние напълно да монополизира лоялността на шиитските групи, както е в случая с Ирак и Ливан. Но иранската намеса днес има опасни измерения под формата на пряко военно участие чрез войниците на Хизбулла и иракската бригада “Абу Ал Фадал ал Аббас”. Тяхното участие се аргументира със защита на шиитските храмове, включително и храма на Сайда Зейнаб (внучка на Пророка), намиращ се в близост до Дамаск.
По време на неодавнашните бойни действия, сирийските шиити се заемат със защита на храма на Сайда Зейнаб, а след това постепенно започват отбрана на шиитски анклави в град Косайр, област Хомс, който е атакуван от бойци на бунтовниците. В битката за Косайр, продължила няколко седмици, се включват и части на Хизбулла, пристигнали от близкия Ливан. След падането на Косайр в ръцете на правителството, бойни групи на Хизбулла стигат чак до Алепо и Идлиб.
- Исмаилити
В световен мащаб исмаилитите са втората най-голяма шиитска група след дванадесетниците. Исмаилитите изиграват важна роля в политическия, социалния и културния живот на различни страни в ислямския свят, включително Египет, Йемен, Иран (преди това Персия) и Бахрейн.
Общността на исмаилитите в Сирия може да се открие най-вече в град Саламия и околностите му в област Хама. В град Масайф, западната част на Хама, те представляват над 50% от населението, където друга голяма общност е тази на алауитите. Исмаилити също живеят в самия град Хама и планините на провинция Тартус.
С изключение на кола бомба, избухнала в град Саламия в началото на 2013 година, исмаилитите досега не са участвали в конфронтации.
- Кюрдите
Според данни, кюрдите са най-голямото етническо малцинство в Сирия, представляващо над 10% от населението на страната. В рамките на кюрдската общност има малка общност от язиди, в допълнение към групи християни и алауити. Като цяло, обаче, кюрдите са мюсюлмани сунити. Повечето кюрди живеят в североизточната част на Сирия в провинция Ал Хасаке. Град Камишли е дом на най-голямата кюрдска общност в страната. Има също големи кюрдски анклава в Алепо, Айн ал Араб и Африн. Малка част от кюрдите живеят в Джабал ал Акрад (Планината на кюрдите) в област Латакия.
В началото на бунта кюрдите запазват неутралитет. Големи части от лидерите им остават на страната на режима негласно, тъй като не виждат перспектива в отношенията с бунтовниците. Но през 2012 година това постепенно се променя, като към момента съществуват договорки с бунтовническите сили. Кюрдите също така водят битки с ислямисти в северните части на Сирия.
- Туркмени
Исторически, туркмените пристигат в Дамаск около 8-ми век. Днес турмените населяват няколко града и села и се различават по отношение на степента им на приравняване с арабското население. Според данни на Туркменистан има 145 села, населени с туркмени в област Алепо, 50 в Хомс, 30 в Хама, 20 в Голанските възвишения, 10 в Дараа и малки поселения в Идлиб и Тартус. Съществува и туркменски анклав в северните части на Латакия, наречен Джабал ал Туркман – Планината на туркмените.
Сирийският бунт до известна степен даде възможност за активност от страна на сирийските туркмени в различни ислямистки организации. Много от тези групи са базирани в южните покрайнини на Дамаск, където има много сблъсъци между тези групи и сили на правителството.
- Черкези и чеченци
Черкезите и чеченците, водещи началото си от Кавказ, се заселват в Сирия по време на османския период. Могат да бъдат открити главно в Голан и в големите градове, както и по селищата, разположени по пътищата, свързващи Истанбул, Медина и Багдад – където били заселени от бившите османски власти.
Основното заселване на черкезите в Сирия става в град Кунайтра през 1863 година. В околността могат да бъдат открити и поселения на дагестанци, дошли в същия период.
Черкезите и чеченците са били принудени да избягат от Голанските възвишения заради войната с Израел през 1967 година. Повечето техни селища са заличени от картата, а жителите им са заселени в покрайнините на Дамаск и други големи градове. Днес тези общности отново са заплашени от изселване.
- Християните
Християните живеят в Леванта още от зората на християнството. Някои източници твърдят, че християнското население на Сирия до ислямското завоевание е било над 78%.
Днес християнството е втората по големина религия в Сирия. Данни посочват броя на местните сирийски християни около 4 милиона души. Въпреки това, Сирия е дом на различни християнски течения, като най-много са православните християни, римокатолиците, несторианците (асирийци). Има големи общности от халдейци, арменци и копти. Всички те съставят около 16% от населението, но голяма част емигрират, най-вече в САЩ, а посещават Сирия лятото.
Християните в Сирия са разпръснати в цялата страна и имат присъствие във всички провинции. Най-големите поселения са в по-големите градове като Алепо, Дамаск, Хомс, Латакия, Камишли, Хасаке и Тартус. Традиционни християнски селища съществуват в областта на Алепо до Антиохия (днес Антакия) в Турция. Има и силно християнско присъствие в някои западни райони на Дамаск, по протежение на границата с Ливан, както и в провинция Хомс. Големи християнски общности има и в Хасаке и Камишли в северната част на Сирия.
През цялата история на Сирия, християните изиграват важна роля в политическия, икономическия и културния живот на страната. В средата на 20-ти век, 75% от чуждестранните компании и агенции работят главно с християни и притежават огромни участъци земя преди национализацията.
Сирийските християни днес се намират в несигурно положение. Въпреки, че видни християнски фигури като Жорж Сабра и Мишел Кило се намират в челните редици на опозицията, някои религиозни фигури от Сирия и Ливан изразиха подкрепата си за режима и техните резерви към революцията. Християнските селища (където има силни позиции националистическата Сирийска социал-националистическа партия) подкрепят най-вече правителството и са сцена на редица сражения между бунтовници и армия. Християните в големите градове също страдат от боевете, има и много повредено имущество, а редица други решават да напуснат страната. Най-тревожните новини са свързани с отвличането на християнски епископи, един от тях брат на гръцкия патриарх. Въпреки това, християни могат да се забележат и сред бунтовниците, като е известна една бригада, изградена изцяло от християни, действаща главно в западната част на Сирия, до границата с Ливан.
- Сирийските евреи
От големите еврейски общности в Дамаск, Алепо и Камишли, днес почти нищо не е останало. Един от символите на евреите в Сирия, синагогата в дамаския квартал Джобар, днес е пуста, а е пример за местна архитектура. Край река Ефрат в провинция Дейр ез Зор се намират останките на една от най-старите синагоги в света, където са живели най-вероятно евреите, поробени от Вавилон. Според историческите сведения, еврейски популации са населявали и провинциите Латакия, Рака и Антиохия (Антакия).
Официалната статистика от 1957 година сочи, че броят на гласоподавателите от еврейски произход е 32 000 души и са били представени в парламента. Най-известният депутат, представител на сирийските евреи е Йосиф Ланиадо от Дамаск. Днес, обаче, данните сочат, че евреите в Сирия са не повече от 100 души, след последната масова вълна на емиграция през 1992 година.
Голяма общност от сирийски евреи може да бъде намерена в Бруклин в Ню Йорк. Има и общност на сирийски евреи в японския град Кобе, дом на една от най-старите еврейски общности в Япония.
По материали на Ияд Абу Шакра, Asharq Alawsat и авторски коментари.
Comments are closed.