Ескалация в иракската провинция Анбар – какво се случва?

4792c30d-b544-4f63-929a-274a764667d1_16x9_788x442-327x253Какво се случва в иракската провинция Анбар – една от най-важните провинции, граничещи и с размирна Сирия? Очевидно, след месеци на мирни протести на местното население срещу целенасочената политика срещу сунитското население от страна на правителството на Нури ал Малики, премиерът реши да изпрати войски, които да покажат силата на държавата.  В същото време насилието ескалира, като с последните събития броят на убитите в цикъла от насилие през 2013 година достигна 8 000 души.  

За онова, което става в Ирак, от Интидар потърсихме нашият приятел Дафар Шабан, който е автор на блога Трета Смена, а също така и с иракски произход. Част от семейството му се намира именно в провинция Анбар и сведенията му са от значение. 

Сунитите – болшинството, от които бивши баасисти – в провинцията Ал Анбар, отъждествявани некоректно от десетилетие със Саддам и фундаменталните ислямисти, от година протестират срещу шиитското ислямистко правителство (съставено от бивши баасисти подкрепени от Иран) с блокади на пътища и други форми на гражданско неподчинение.

През това време различни ислямистки фракции настъпват с влияние сред сунитите и добиват повече подкрепа с всеки изминал ден. Най-радикалната част от тях се нарича Ислямската държава в Ирак и Леванта (и оперира като една от страните във войната в Сирия). Саудитска Арабия изпрати преди седмица 3 млрд. долара военна помощ за Ливан, който има военен бюджет от 1.7 млрд. долара. Не малка част от тези 3 млрд. са стигнали у различни фракции в Сирия. Със сигурност някаква част достига и сунитските ислямисти в Ирак. Както Ирак изпраща, под заръката на Иран, иракски военни да помагат да се запази на власт режимът на баасистът Асад.

Така след година протести – понякога кървави – 3 месеца преди изборите през април 2014, правителството в Багдад, не и без подкрепата на Иран, изпраща твърд сигнал към протестиращите с настаняване на тежко въоръжени сили в провинцията, за да покаже колко е твърд и непобедим отиващият си премиер Нури ал Малики. Преди 3-4 дни в града на баща ми, Хит (с население 180 хил. души, западно от столицата на провинцията Рамади) протестите се разпалват по-силно. Яхнали вълната ислямисти нападат затвори в цялата провинция и освобождават политически затворници. В Хит се водят престрелки около позиции на правителствените части. Преди 2 дни престрелките достигат протестните лагери и убиват едно момче. Малики изпраща нови армейски подкрепления, ислямистите влизат в града, а полицията, съставена от местни (сунити) призовава за помощ кланът Ал Бу Нимр (част от групата кланове Дулейми, които съставляват болшинството от населението на провинцията). Ал Бу Нимр, пък, се оказват най-надеждните в района на града, разполагат с достатъчно огнева мощ (а в близкото минало и от подкрепата на американската армия) и установяват контрол над града. Днес магазините на търговската улица отново са били отворени. И е валяло.

Нищо не разбрахте, нали? А сега си представете такава каша, че и по-мешана на територията на три държави – Ливан, Сирия и Ал Анбар в Ирак. С едни и същи действащи лица.

Не (само) американците го доведоха всичко това в района. Не и без помощта на Иран.